— Студено е — отбеляза Елайъс и хвана Чарити за ръка. — Хайде да влезем вътре.
— Не ми хареса намекът на Ханк за евентуална връзка между теб и възникналите проблеми в градчето. Чисто съвпадение е, че когато убиха Гуендолин Пит, ти беше тук.
Елайъс леко се усмихна.
— Работата на Тубърн е да забелязва съвпаденията. А и ако ме нямаше наоколо, нямаше да има проблем като този тази нощ. Редно е да го признаеш.
— Но защо ще те обвинява за желанието на Рик Суинтън да си отмъсти?
— Когато човек хвърли камъче в езерото, вълните изминават голямо разстояние.
Изкачвайки се по стъпалата към кухнята, Чарити простена.
— Предупреждавам те, Елайъс: нямам никакво настроение да изслушам поредната ти лекция за естеството на водата. В момента са ни налегнали други грижи.
— Като например?
— Ханк е относително дискретен, но не твърдя същото за Джеф. Мълвите и клюките бързо се разпространяват.
— Права си. — Срещна погледа й, докато отваряше вратата. — Не е никак трудно да се предвиди какви приказки ще плъпнат утре по наш адрес. Притеснява ли те?
— Притеснява ме, естествено. — Тя мина напушено през вратата и влезе в кухнята. — Какво си мислиш? Да не би да изгарям от желание хората да те свържат с убийството на Гуен и с други прояви на насилие? Ти си новодошъл в градчето, Елайъс. Винаги е по-лесно да обвинят пришълците.
Изглеждаше стъписан от думите й.
— Не този вид приказки имах предвид.
— А какви? — Постави ръце на хълбоците си и се извърна към него. — Какво точно имаш предвид?
Елайъс тихо затвори вратата и се облегна върху нея. Кръстоса ръце пред гърдите си и я дари с един от патентованите си неразгадаеми погледи.
— Имах предвид приказки относно факта, че не съм бил сам тази нощ, когато тези двамата нахълтаха. А Колинс и Тубърн също са наясно къде прекарваш нощта.
Чарити зяпна, затвори уста и усети как лицето й пламва.
— О, това ли.
— Да, това.
— Няма да е новина за никого — сопна се тя. — Филис Дартмур вече се досети, че излизаме заедно… Споменах ти.
— Едно е хората да го подозират, друго — местната полиция да те завари в дома ми в два сутринта.
Сериозният му тон започна да я притеснява.
— Каква е разликата?
— Първото предизвиква коментари и любопитство в малко градче. Второто потвърждава факта, че имаме връзка.
— Притеснява ли те?
— Не. А теб?
Изпита внезапно, необяснимо желание да се разсмее.
— Елайъс, да не би да се тревожиш за репутацията ми?
— По-скоро искам да знам твоето мнение по въпроса. Как смяташ ти? Излизаме или имаме връзка?
— Въпросът ти подвеждащ ли е?
Крейзи Отис се изкиска.
— Не знам. — Елайъс свали ръце и тръгна към Чарити. — Какъв е отговорът?
— Мога ли да заградя и „А“ и „Б“?
Той отпусна силните си ръце върху раменете й.
— По дяволите, Чарити, кажи ми дали това, което съществува между нас е важно за теб или не!
— Смаяна съм, че дори питаш. — Обгърна лицето му с длани. — Елайъс, на моменти ме влудяваш; тревожа се за теб и тази история с Тал Кек Чара, но най-отговорно ти заявявам: взаимоотношенията ни са изключително важни за мен.
Притегли я към себе си.
— Значи поне това е наред.
Тя изчакваше, притисната към гърдите му, да чуе от него, че историята помежду им е не по-малко важна и за него.
— Когато те докосна, водата помежду ни е така бистра, сякаш не съществува — промълви той в косите й.
Чарити потисна една лека въздишка и сключи ръце зад врата му. Вероятно Елайъс прави философска забележка за естеството на водата, така както друг мъж — изявление за безкрайна страст.
Вероятно.
Молеше се да е така, защото нещо я предупреждаваше да не очаква да чуе друго от него.
Нещо като паника се появи в душата й, когато Елайъс сведе глава, за да я целуне. Прецени, че е просто остатък от нервното напрежение заради страшните събития, случили се през нощта. Когато устните на Елайъс докоснаха нейните, искрицата клаустрофобия се стопи.
Ала остави отпечатъците си във вид на лека ледена тръпка, която не изчезна напълно. Дори и когато Елайъс я взе на ръце и я отнесе отново в спалнята.
— Знаеш ли какво изпитах, като видях ръката на онзи негодник върху врата ти? — попита Елайъс извънредно нежно.
— Всичко е наред, Елайъс. Ти ме спаси.
— Утре ще ти покажа някои неща.
— Неща ли? Имаш предвид от Тал Кек Чара?
— Не всичко. Само няколко прости движения, за да ги използваш, попаднеш ли в такава ситуация.
Понечи да му съобщи, че не възнамерява да попада повече в подобни ситуации, но се спря. Долови нещо важно — за да успокои душата си, той имаше потребност да я научи на някои от бойните движения.