— Добре. Но да не са сложни, става ли? Никога не съм била атлетичен тип.
— Нищо сложно — прие той.
Положи я нежно върху матрака и я обгърна с ръце. Тя си позволи да се отпусне в топлата безопасност на прегръдката му.
Завари Нюлин в „Шепоти“, потънал в усилена работа.
— Добро утро, Нюлин.
Нюлин вдигна глава. Подреждаше най-новото заглавие на Сюзан Саймънс.
— Ей, Чарити. Чух, че е имало инцидент в дома на Елайъс Уинтърс снощи и ти си била там.
— Вече си чул, така ли?
— Двама типа нахълтали и се опитали да ступат Елайъс.
Чарити сбърчи нос и пое към задната стаичка.
— Колко бързо се разпространяват новините тук.
— Срещнах Джеф Колинс на път за работа. Разказа ми какво се е случило. Инспектор Тубърн смятал, че Рик Суинтън е наел двама биячи извън града, за да се справят с Елайъс. Според Джеф обаче лошите типове си изпатили.
— Сбито, но точно описание на фактите.
Чарити напъха чантата си в едно чекмедже.
— Джеф подметна за уменията на Елайъс в някакви тайни бойни изкуства, на които Хейдън Стоун го научил.
— Ъхъ. И на мен ще покаже няколко прости движения.
Нюлин приближи и застана пред прага на офиса.
— Дали Елайъс ще ме научи на онова, което е използвал снощи срещу онези типове, как смяташ?
Чарити вдигна поглед смаяна. Плахата надежда, изписана по лицето на Нюлин, напълно я изненада.
— Желаеш да изучаваш Тал Кек Чара?
— Така ли се нарича?
— Май да. Свързано е с философия, която използва водата, за да предаде мъдростта си. Доста неясно, ако питаш мен. Ще трябва да попиташ Елайъс за подробностите.
— Точно за това става дума. — Нюлин заби поглед в пода, после вдигна глава. — Той е някак различен. Нещо ме възпира да отида направо и да го помоля да ме учи.
Чарити се усмихна кисело.
— Самовглъбен е, мисля, думата, която търсиш.
— Моля?
— Самовглъбен, дистанциран, въздържан. — Чарити свъси вежди замислено. — Малко плашещо е. Но това да си остане между нас, Нюлин. Елайъс далеч не е толкова затворен, както изглежда на пръв поглед. Ако искаш да изучаваш естеството на водата, просто го помоли.
— И смяташ, че няма да има нищо против?
— Няма да узнаеш, докато не го попиташ. Но да те предупредя — вероятно ще научиш повече за водата, отколкото някога си желал.
— Вода? Добре. Ей, Чарити?
— Да?
— Ти и Уинтърс… — Нюлин пристъпи неспокойно на прага. — Възразяваш ли, ако попитам дали вие двамата… Нали разбираш… Двойка ли сте? Искам да кажа — из цялото градче се говори, че си била при него снощи.
— О!
Значи Елайъс се оказа прав, помисли си Чарити печално. Слуховете за страстната любовна връзка без съмнение се разменяха в пощата даже в този миг.
Е, поне имаше неопетнено досие по отношение на скандалните истории. За градче с размерите на Уиспъринг Уотърс страстната връзка между нея и мистериозния новопристигнал вероятно е толкова пикантна, колкото напускането на годежния й прием миналото лято. А сегашната история бе далеч по-вълнуваща до този момент, според нея.
— Джеф каза, че си звъннала на инспектор Тубърн от къщата на Уинтърс в два сутринта. — Нюлин леко поруменя. — И изглеждало сякаш… Е, разбираш.
— Разбирам — отвърна Чарити суховато.
Нюлин понечи да отстъпи от прага.
— Извинявай, не е моя работа. Знам.
Чарити го съжали.
— Не се притеснявай. В отговор на въпроса ти: да, Елайъс и аз излизаме заедно.
Нюлин кимна мъдро и повтори:
— Излизате?
— Точно така. — Чарити хвърли поглед на ордерите върху бюрото. — Как е Арлин?
Нюлин ентусиазирано смени темата.
— Познай какво стана? Бея нае Арлин в кафенето. Бизнесът й на кея се разраснал и й трябвал човек за новата еспресо машина през цялото време.
— Означава ли това, че ти и Арлин възнамерявате да се позадържите в Уиспъринг Уотърс за известно време?
— Ами някак свикнахме с мястото, ако разбираш какво имам предвид. А и двамата нямаме къде да отидем. — Нюлин се поколеба. — Нали мога да продължа да работя тук, в „Шепоти“?
— Разбира се. Чудесно се справяш и ако нещата се пооживят, ще те задържа и за през зимата.
Напрегнатото изражение на Нюлин се стопи.
— Благодаря ти. Е, да отида да си гледам работата.
Звънчето на магазина иззвъня — някой отвори входната врата със замах.
— Нюлин? Нюлин, тук ли си? — Гласът на Арлин звучеше тревожно. — Чарити дойде ли вече? Нещо ужасно става в магазина на Елайъс.
— Какво? — Чарити застана на прага на офиса. — Какво става?
Арлин, спретната в престилка от кафенето на Бея, я гледаше с широко отворени очи.
— Тед току-що мина на бегом през кафенето с Япи. Някакъв тип нахълтал в „Талисмани и дрънкулки“ и замахнал да удари Елайъс.