— О, господи, пак ли? — изропта Чарити и хукна през вратата.
12.
Внимателният наблюдател ще забележи, че няма изолирано явление в спокойно езеро.
Това, което става в езерото, засяга всички аспекти на живота под повърхността му.
Крейзи Отис извряка гневно, когато Елайъс залитна към мястото, където бе кацнал. Клонът на изкуственото дървото потрепери от удара.
Елайъс се стовари на пода.
— Спокойно, Отис. — Елайъс се надигна на лакът и предпазливо опипа крайчето на устата си. Пръстите му почервеняха от собствената му кръв. Погледна към ярката течност, а после към Джъстин Кийуърт, застанал със стиснати юмруци над него. — Доволен ли си?
— Не, копеле такова. Не съм доволен. — Грубите черти на Джъстин се извиха от гняв. Брадата му не бе бръсната от два дни; бутиковата кремава риза бе измачкана, с петна от пот. — Виновен си и Бог ми е свидетел, че ще си платиш.
Сякаш голяма умора бе налегнала Елайъс.
— Какво искаш от мен, Кийуърт?
— Искам да знам какво каза на баща ми, че се реши да посегне на живота си, негодник такъв.
— Не съм длъжен да ти отговоря.
— Ще ми отговориш и още как — просъска Джъстин през стиснати зъби. — Прочетох бележката, която татко е оставил, преди да посегне на живота си. Споменава твоето име и че миналото не може да се промени. Какво му направи?
— Не съм го докосвал.
— Проклет лъжец. — Джъстин се наведе, за да изправи Елайъс на крака. — Ти си виновен. Знам го.
Отис изграчи и размаха криле раздразнено, докато Елайъс се остави да го вдигнат от пода.
— С нищо няма да ти помогне — обади се Елайъс и някак примирено зачака следващия удар.
— Дори и така да е. — Джъстин заби юмрук в корема на Елайъс. — Възнамерявам обаче да се позабавлявам.
Нанесе удара нескопосано — липсваше му замах и точност, но затова пък носеше силата на яда му. Стоварвайки се върху тезгяха, откъдето се плъзна към земята, Елайъс осмисляше болката.
— Какво стана между теб и баща ми? По дяволите — кажи ми!
Елайъс мъчително си пое въздух и се надигна да седне под касовия апарат.
— Ще се наложи да попиташ баща си.
— Не иска да говори с никого. — Джъстин пристъпи напред. — Вчера лекарите го пуснаха да се прибере вкъщи. Стои сам в стаята си и се взира в градината. Не желае да види никого. Отказва дори деловите обаждания.
— Положително няма да ми повярваш, но съжалявам, че баща ти се опита да се самоубие.
— И как да ти повярвам! Нали ти го тласна към това.
Джъстин се пресегна отново да вдигне Елайъс.
Крейзи Отис разпери криле и изкрещя предупредително.
Елайъс чу как входната врата се отваря със замах. Звучаха възбудени гласове, по пътеките между рафтовете минаха стъпки. От седналото си положение под касовия апарат не виждаше никого, но чуваше ясно.
— Какво, по дяволите, става тук? — рязко прозвуча гласът на Япи.
— Казах ти — някакъв тип влезе в магазина и замахна към Уинтърс — обясняваше Тед задъхан, докато вървеше по пътеката. — Видях го с очите си.
— Нищо не разбирам. Тази сутрин всички разправяха колко го бивало Уинтърс да се грижи за себе си.
— Да, така е, но този път очевидно се нуждае от малко помощ — изсумтя Тед. — Затова те извиках. Аз лично не си падам по физическата разправа, както и ти. Та си помислих дали двамата заедно няма да успеем да спрем този луд.
— Ей, какво става? — провикна се Нюлин от далечния край на магазина.
— Спрете го. — Гласът на Чарити изкънтя в старата постройка. Издаваше авторитета на жена, ръководила някога голяма корпорация. — Спрете този мъж. Опитва се да убие Елайъс. Някой да предприеме нещо. Обадете се на инспектор Тубърн.
Озадачен, Елайъс се заслуша в шумовете от приближаващата се група, тръгнала да го спасява. Гласовете и стъпките звучаха някак нереално, не като кръвта по пръстите му. Помисли си дали да не каже на всички да се разотидат, та Джъстин Кийуърт да го допребие, но се усъмни доколко Чарити ще позволи подобно нещо.
— Махни се от него — извика Чарити. — Ще настоявам да те арестуват.
Почти бе стигнала до тезгяха.
— Отстъпи назад — изръмжа Япи.
Дишането на Тед бе затруднено.
— Чу го, остави го, който и да си.
Джъстин сякаш най-после си даде сметка, че той и Елайъс вече не са сами в магазина. Извърна се, за да застане с лице към първите спасители, които приближаваха тезгяха.
Елайъс се загледа в скупчените около касовия апарат лица. Нюлин, Япи и Тед стояха с войнствени изражения пред Джъстин. Срещу тях Джъстин имаше вид на приклещено диво животно, което няма какво да губи. Изглеждаше готов да се нахвърли и върху тримата.