— Тал Кек Чара не е някаква съвременна психологическа теория. — Направи гримаса, докато тя поставяше антисептик върху устната му. — Боли.
— Не вярвам да боли колкото удар с юмрук. Стой мирен.
— Усещам, че губя от женската ти състрадателност и съчувствие.
— Проблемът, който имаш с Гарик Кийуърт, няма да се разреши така лесно, Елайъс.
Тя внимателно залепи парченце анкерпласт. Изгледа го изпитателно и загрижено и това някак наруши странната атмосфера, която го заобикаляше.
Той съзнаваше колко права е тя и тръгна да преодолява тази истина със старите, изпитани оръжия. Самовглъби се и се заобиколи с невидимите защитни средства на Тал Кек Чара.
— Случаят няма нищо общо с теб, Чарити. Нито желая, нито се нуждая от съветите ти. Ще се справя, както намеря за добре.
Меките й устни се свиха.
— Несъмнено ще постъпиш така.
Извърна се към мивката и започна да прибира нещата в аптечката.
Той изведнъж побесня.
— Означава ли, че не съм поканен на вечеря довечера?
— Опасявам се, да — отвърна тя хладно. — Няма да съм вкъщи довечера. За днес е насрочено редовното събрание на градската управа. Възнамерявам да присъствам. Убедена съм, че кметицата и членовете на управата вече са измислили поредния си план да се докопат до кея Крейзи Отис.
— Нищо не могат да направят. Забрави ли, че аз съм собственик на кея?
— Не, но в това градче ти си енигматичен, тайнствен и непредсказуем непознат. — Прибра аптечката и тръгна към вратата. — Никой не знае нито какви планове имаш, нито колко дълго възнамеряваш да се задържиш в градчето. Кой би отгатнал какво ще предприемеш, ако градската управа ти предложи да откупи кея?
— Няма да го продам. Знаеш.
— Знам ли? — Дари го с бегла усмивка и спря с ръка върху дръжката. — Почти забравих — днес сутринта трябваше да се видиш с Ханк Тубърн. Какво е направил с Рик Суинтън?
— Нищо.
— Нищо? А е трябвало да го арестува.
— Трудно би го сторил при създалите се обстоятелства. Суинтън е изчезнал.
— Какво? Тубърн е допуснал да се измъкне? Това е непростимо. Защо инспекторът не се е задвижил по-бързо снощи? А и защо да е толкова трудно да се намери Суинтън, дори да е напуснал града? Лесно ще различат караваната му по магистралата. Просто е прекалено голяма, за да изчезне.
Яростта й малко удовлетвори Елайъс.
— Очевидно и Суинтън е стигнал до същите заключения. Него го няма, но караваната му все още е паркирана на къмпинга. Според предположенията на Тубърн, той е тръгнал към Сиатъл с някой от заминаващите Пътешественици.
Посетителите в кръчмата, дошли след работа, не бяха многобройни. Като не смяташе себе си и безстрашните си спасители, Елайъс едва преброи още половин дузина. Единият, забеляза той, беше Лейтън Пит — седеше в тъмен ъгъл, замислен над чаша мартини и голяма порция чипс със сирене. Лейтън изглеждаше дори по-зле отколкото се чувстваше Елайъс.
Той поне си има дружки, помисли си Елайъс. Нюлин, Япи и Тед споделяха масата му. Лейтън седеше сам. За пръв път откакто Чарити го заряза днес в дамската тоалетна, Елайъс зърна някой, който бе по-зле от него.
Нюлин стисна бутилка бира и напрегнато се взря в Елайъс.
— Щом си майстор на някакъв вид бойно изкуство, защо остави този тип да те пребие сутринта?
— Кой казва, че съм майстор по бойни изкуства? — попита Елайъс.
Нюлин свъси вежди.
— Джеф Колинс ми разказа какво е станало в дома ти снощи. Справил си се с двама типа — дори не са те одраскали.
— Е, това обяснява нещата — обади се Япи. — Вероятно Елайъс е бил толкова изтощен след снощния бой, че не е имал сили за днешния рунд.
— Така ли е, Елайъс?
Тед остави бирата и се облегна назад. Този път на тениската му пишеше: Никоя добра постъпка не остава ненаказана.
— Мътните да ме вземат, ако знам.
Елайъс се загледа в надписа на тениската. Поради някаква странна причина му се струваше страшно подходящ.
— Този тип, дето те нападна — обади се Нюлин, — познаваш ли го?
— Познавам баща му.
Нюлин засия.
— Сигурно затова не си го пребил. Възприел си го като приятел на семейството.
Елайъс се зачуди защо Нюлин толкова настойчиво се мъчи да намери обяснение за слабото му представяне тази сутрин.
— Не бих казал, че семейството му гледа на мен като на приятел.
— Е, и все пак ги познаваш и така нататък.
Нюлин изглеждаше удовлетворен.
— Познавам ги — съгласи се Елайъс.
Винаги изучавай отражението на врага си в най-спокойните води. Да, той добре познаваше семейство Кийуърт. Но днес не разпозна себе си. От прозрението го побиха студени тръпки.