Япи го гледаше замислено.
— Чарити доста се разстрои, като те видя целия окървавен на пода.
— Смяташ ли?
Елайъс отпи от бирата. Тед се намръщи.
— Да, беше разстроена, определено. Доста и се струпа напоследък. Искам да кажа — убийството, после боя в къщата ти, а сега и това.
Япи присви очи и отбеляза:
— Чух, че била с теб, когато онези двамата нахълтали в дома ти снощи.
Последва кратка, напрегната пауза. Елайъс забеляза с какво очакване го наблюдават останалите. Бавно остави бутилката с бира на масата.
— Да, с мен беше. И какво от това?
— Ваша работа — отбеляза Тед. — Твоя и на Чарити. Но никой от нас не иска тя да пострада.
Елайъс докосна с пръст насиненото си око и анкерпласта на брадичката си.
— В случай, че никой не е забелязал, напоследък тук аз си патя.
— Да, така е, но е различно — уточни Япи.
Тед и Нюлин кимнаха мълчаливо в знак на съгласие.
Елайъс не успя да измисли какво да отговори, затова отново отпи от бирата. Другите трима последваха примера му.
След време Нюлин се загледа някак странно и изпитателно в Елайъс.
— Нещата от естеството на водата ли използва срещу онези двамата, дето нахълтаха при теб снощи?
Елайъс го погледна косо.
— Кой ти е казвал за естеството на водата?
Нюлин сви рамене.
— Чарити го спомена няколко пъти. И Япи, и Тед също.
— Хейдън говореше от време на време за него — обясни Япи. — Все се канех да го поразпитам допълнително. Но така и никога не се стигна дотам.
Елайъс се загледа в дебелата порцеланова халба в ръката си. Пяната преливаше от нея, а отвън беше обсипана с петна от бира и отпечатъци от пръсти. Всичко, което виждаше в течността, бе неясно и фрагментарно.
— Има някои неща, за които и на мен не ми стигна времето да го попитам.
— За тази история с водата — подхвана Нюлин плахо.
Елайъс отпи от бирата.
— Какво за нея?
Нюлин изглеждаше притеснен, сякаш събира кураж за нещо.
— Ами Чарити подметна, че може да склониш да ме научиш.
Елайъс набързо изплува от подводния си приказен свят.
— Така ли каза?
— Да. — Нюлин бе видимо смутен, но решен. — Та се чудех дали ще го направиш.
Той самият винаги е бил ученикът, даде си сметка Елайъс. Мисълта сам да стане учител му се стори възхитително странна.
— Не съм сигурен дали мога да науча някого на естеството.
— Ами не би ли… искал да опиташ? — попита Нюлин.
Известно време Елайъс остана замислен. Да научи Чарити на някои прости движения за самоотбрана бе едно. Да преподава Тал Кек Чара бе съвършено друго.
— Представа нямам. Вероятно.
Усмивката на Нюлин коренно преобрази изпитото му лице.
— Ей, благодаря ти.
Елайъс се насили да изплува от водовъртежите на съня си. Погледна компанията си.
— А това ме подсеща да ви изкажа благодарността си, че дойдохте да ме спасите сутринта. — Вдигна чашата си за тост. — Благодаря от сърце.
— Няма за какво — увери го Япи.
Тед кимна.
— Дори не го споменавай. Ако ние бяхме загазили, ти щеше да постъпиш по същия начин.
— Да, ние тук от кея трябва да се държим един за друг — обади се и Нюлин.
— От което се сещам — намеси се Япи и погледна часовника си, — че събранието на градската управа ще започне след няколко минути. Не можем да оставим Чарити, Рейдиънс и Бея там сами срещу баракудите.
— Така е. — Тед се изправи. — Ще дойдеш ли, Елайъс?
— Не бях го планирал — отвърна Елайъс.
Нюлин прочисти гърлото си.
— Според Чарити е важно. Имало решение да използват общински пари, за да откупят кея от теб.
— Не го продавам.
Япи го погледна.
— Няма да е зле да дойдеш на събранието довечера и ясно да заявиш това, Уинтърс.
Филис Дартмур, в перлено сив костюм с агресивно големи подплънки, стоеше права край дългата заседателна маса. Удари с чукчето с присъщия си авторитет.
— Откривам събранието — обяви тя.
Чарити се заслуша в жуженето наоколо. Седеше на третия ред. Рейдиънс и Бея бяха до нея вляво. Отсъстваха Япи, Тед и Нюлин. Запази едно място до себе си, но не очакваше истински Елайъс да се появи.
— Моля секретарят да прочете протокола от последното събрание — нареди Филис.
Лиз Робъртс, едра жена, член на управата от незапомнени времена, се изправи в края на масата. Започна да чете с ясен висок глас — дори хората от последните редове в малката зала го чуваха спокойно. Чарити пусна думите й край ушите си. Всички знаеха, че изчитането на протоколите е звездният миг на Лиз.
Докато секретарят излагаше решенията на градската управа през юлската сесия, Чарити се замисли за това, което цял ден не й излизаше от главата: проявяваше все по-голяма загриженост за Елайъс.