13.
Лесно е да се види отражението във водата. Трудността е да разпознаеш истината, когато се появи там.
Докато паркираше колата в алеята и изключваше двигателя, Чарити не забеляза Елайъс, който я чакаше в сенките на предната веранда. Едва след като изрови ключовете от чантата, потънала в мисли за разигралата се преди малко сценка на стъпалата пред кметството, си даде сметка, че не е сама.
Елайъс изплува от сенките и застана на слабо осветената веранда. Ако не беше помръднал, въобще нямаше да го види. Трепна от изненада и ключовете изхвърчаха от ръката й.
— Елайъс.
Той хвана връзката с небрежно, но точно движение.
— Извинявай.
— Господи, така ме изплаши. — Грабна ключовете от ръката му и се обърна към вратата. — Какво се навърташ около къщата ми?
— Чаках те.
— Жалко, че не се завъртя около стъпалата на кметството, вместо да стоиш тук. — Напъха ключа в ключалката. — Изпусна пикантна сценка.
— Какво стана?
— Обичайното — грозна схватка между мен и кметицата. — Чарити отвори вратата. — Тя победи.
Елайъс я последва вътре.
— Как?
— С няколко удара. Първо ме обвини, че спя с теб, за да влияя на решенията ти относно бъдещето на кея Крейзи Отис. После ме попари с новината, че опитите ми да те съблазня са напразни. Очевидно си прекалено мъдър, за да успея да се справя с теб. По думите на Филис Дартмур ти ме използваш.
— По какъв начин?
— Забавляваш се с мен, докато изчакваш да осъществиш престъпните си планове за кея. — Кракът на Чарити попадна на нещо на пода. — Какво, по дяволите, е това?
Тя започна пипнешком да търси ключа на лампата, щракна го и погледна надолу. Кафяв плик лежеше на пода.
— Вземи. — Елайъс се наведе и й го подаде. — Някой трябва да го е пъхнал под вратата, докато те е нямало тази вечер.
Тя погледна навъсено залепения плик. Нямаше нито име, нито адрес.
— Откога стоиш на верандата?
— От около половин час. Който го е оставил, го е сторил, преди да се появя тук.
— Което повдига интересен въпрос: защо си тук?
Чарити започна да отваря плика.
— Да ти съобщя, че прецених колко си права. Цял ден мисля за това. Утре отивам в Сиатъл, за да поговоря с Гарик Кийуърт.
Мрачната решителност в тона му я шокира. Остави неотворения плик върху масичката във всекидневната и се извърна към него.
— Сигурен ли си, че искаш да постъпиш така?
Той стоеше неподвижен на прага, а лицето му представляваше непроницаема маска.
— Съмнявам се доколко аз или Кийуърт ще имаме някаква полза, но не ми хрумва нищо друго.
Чарити отиде при него, обви ръце около раменете му и се притисна към него.
— И на мен.
В продължение на няколко секунди той стоеше вдървено и стегнато в прегръдката й. После простена и също я прегърна.
— Нещо става с мен, Чарити. Целият ми тренинг, философията ми — неща, около които постоянно се въртя от шестнадесет годишна възраст — започват да се стопяват. Сякаш гледам всичко в мъгла.
— Вероятно изживяваш някои от нещата, през които мина и Крейзи Отис след смъртта на Хейдън.
Елайъс се засмя дрезгаво.
— Дали все пак не е редно да преименуваме кея. Да го наречем кей Лудия Елайъс.
— Положението с Кийуърт няма да направи нещата по-добри, това е сигурно. Просто ти дойде в повече след кончината на Хейдън. Въпросът с Кийуърт остана неразрешен и сега отново те преследва.
— Като дух. — Елайъс я притисна по-силно. — Господи, как ми се ще да поговоря още веднъж с Хейдън.
— И какво мислиш, че ще ти каже?
Дълго време Елайъс остана смълчан.
— Да изуча отраженията в бистрата вода. Вода, която не е обезпокоена с образи от миналото.
— Разбираш ли какво значи това, защото на мен не ми е съвсем ясно.
— Струва ми се необходимо да се видя още веднъж с Кийуърт.
— Ще дойда с теб.
— В Сиатъл? Не, благодаря. Оценявам жеста ти, но това трябва да го направя сам.
— Знам. Но защо да не дойда до града с теб? Дейвис спомена, че тази седмица ще отсъства по работа, но ще обядвам със сестра си, докато ти си зает с Кийуърт.
— Няма да споря. — Поколеба се. — Искам да ти кажа, Чарити, че напоследък ти си единственото нещо, което ми се струва реално.
Студена тръпка на дълбока несигурност премина през нея. Прегърна Елайъс с всичка сила, но топлината на тялото му не прогони студеното усещане, което думите му породиха у нея.
Ако тя привлича Елайъс заради страстта помежду им, която е достатъчно силна да разсее мъглата му от меланхолия какво ще стане, когато тази мъгла се вдигне, зачуди.