Магазинът за сувенири и какво ли още не остана затворен два месеца. Хейдън бе отскочил до Сиатъл, където се беше сринал от сърдечен удар. Някакъв неизвестен негов познат в града организирал скромното му погребение. Всичко приключило, преди Чарити или друг от съдържателите на магазинчетата по кея да научат за кончината на странния хазяин.
Несъмнено, Хейдън щеше да липсва на тълпата от кея Крейзи Отис. Беше малко необикновен, но и състрадателен стопанин.
Никой никога не го опозна достатъчно добре. Хейдън живееше в собствен свят, откъснат и отдалечен от хората наоколо, ала никога не се държеше грубо или недружелюбно. Всички го възприемаха като безобиден ексцентрик.
Смъртта му обаче заплашваше да доведе търговците от магазинчетата по кея до финансова катастрофа. Това събуди задрямалите от месеци инстинкти на висш администратор у Чарити. Като пеперуда тя се измъкна от какавидата си и разпери криле, за да им позволи да изсъхнат на слънце. Твърдо реши да отклони бедствието, преди то да сполети новооткритите й приятели.
Плановете й предвиждаха съдържателите на магазините да образуват единен фронт. Следователно трябваше да убедят новият стопанин на „Талисмани и дрънкулки“ да се включи в програмата.
Тя тръгна решително по пътеките между безредно претъпканите рафтове. През тесните, разположени високо в стената прозорци, в помещението, замъглено от наслоилата се през годините мръсотия по стъклата, проникваше оскъдна слънчева светлина.
Чарити сбръчка нос при вида на дебелия слой прах, затрупал всевъзможните стоки по маси и рафтове. Остана смаяна — новият собственик не си бе дал труда дори да почисти. Предметите продължаваха да лежат на купчини в пълен безпорядък.
Върху един от рафтовете имаше чудновати дялкани фигури; плетеница от месингови звънчета и свирки преливаха от поставен наблизо кашон; малки, облечени в пъстри дрехи кукли с екзотично изрисувани лица едва се побираха в някаква кутия; пластмасови маски я гледаха от стените. На плота под тях се виждаха разпръснати писалки със симпатично мастило и главоблъсканици, съставени от вплетени едно в друго метални търкалца.
Така изглеждаше целият магазин. Дрънкулки и вносни стоки от цял свят препълваха рафтовете на „Талисмани и дрънкулки“. Ръчно плетени кошници от Филипините стояха до ято механични буболечки — играчки, произведени в Хонконг; умалени модели пластмасови динозаври, направени в югоизточна Азия, деляха полица с гумени червеи, изработени в Мексико. Виждаха се купчини евтини гривни, музикални кутии, пластмасови военни медали и изкуствени цветя. Повечето от нещата изглеждаха така, сякаш стояха на местата си от години.
Стоката, която се продаваше в прашния магазин, би могла да бъде описана с една-единствена дума, прецени Чарити. И тази дума беше боклуци. Новият собственик ще трябва да прояви повече енергия и ентусиазъм, ако възнамерява да съживи наскоро придобития си дребен бизнес. Отбеляза си на ум да му подари за „Добре дошъл“ пръчка с пера за бърсане на прах. Вероятно щеше да схване намека.
Чарити никога не разбра как Хейдън Стоун успява да се препитава от „Талисмани и дрънкулки“ или от наема, който събираше от магазинерите от кея. Той живееше изключително скромно, но дори ексцентриците трябваше да плащат данъци и да си купуват храна. Най-накрая стигна до заключението, че разполага с доходи от други източници.
— Нямам нито мляко, нито захар — обади се Елайъс.
— Няма нищо — увери го Чарити припряно. — Пия чая си чист.
— И аз. Хубавият чай трябва да е прозрачен като езерна вода.
Коментарът му пробуди спомени.
— Хейдън Стоун твърдеше същото.
— Нима?
— Да. Непрекъснато изричаше някакви дзен-мъдрости за водата.
— Дзен?
— Нали разбирате — по подобие на дзен. Веднъж ми спомена, че изучава като ученик някаква древна философия, забравена почти от всички. За нея знаел само още един човек, който също я изучавал.
— Хейдън беше повече от ученик. Той беше майстор.
— Познавахте ли го?
— Да.
— Ясно. — Чарити си наложи да пристъпва по-уверено. Държеше големия тефтер пред гърдите си като талисман; насили се да се усмихне — както се надяваше — лъчезарно. — Е, да се захващаме за работа. Съзнавам с колко малко време сте разполагали, за да се установите тук, на кея, но за жалост проблемът с наемите не търпи отлагане.
— Проблемът с наемите ли?
— Ние, търговците от магазините, решихме да се обединим, за да се справим с новия наемодател — корпорацията „Фар сийз“. Бихме искали да се присъедините към нас. Ще бъдем далеч по-силни при воденето на преговорите, ако се явим единни.