Оставаше й само да се надява той да се научи да я обича дори след като вече не му е потребна като опора. Защото изведнъж схвана с ослепителна яснота, че е влюбена в него.
Вдигна устни към неговите.
Елайъс се нахвърли върху нея с чувствена стръв, достатъчно силна да прогони съмненията и страховете й. Поне засега.
Час по-късно Елайъс се надигна от сладката летаргия, обзела го след сексуалното удовлетворение. Размърда се върху мекото легло, извърна се по гръб и се загледа в тавана на стаята. Чарити се сгуши до него. Беше топла, мека и великолепно закръглена.
Странно как нещата започваха да му се струват по-солидни и реални сега, когато реши да се срещне с Кийуърт. Представа нямаше какво ще каже на стария си враг, но решението да се видят бе правилното. Елайъс съзнаваше, че за това прозрение е длъжник на Чарити, а не на Тал Кек Чара.
Съзнаваше също, че е стигнал до повратен момент. Не бе склонен да изследва всичките разклонения. Но и нямаше как да заобиколи един много съществен факт: решението да се види с Кийуърт представляваше радикално отклонение от обичайната му пътека. За пръв път от юношеските си години съзнателно избираше модел на поведение, без да се консултира с философията си.
Постъпката криеше опасности. Чувстваше се уязвим.
От самото начало знаеше каква заплаха представлява Чарити за внимателно изградения му вътрешен свят, но безразсъдно се впусна в авантюра с нея. Сега бе прекалено късно да се оттегли.
— Елайъс?
— Тук съм.
— Гладен ли си?
— Май така и не вечерях.
— И аз. — Чарити седна сред разбърканите чаршафи. — Бях прекалено заета да обмислям как да защитя кея от Филис и градските управници.
— А аз бях прекалено зает да черпя с бира тримата мускетари, които ме спасиха. Между другото — Нюлин иска да го посветя в Тал Кек Чара. Доколкото схванах, ти си пуснала идеята в главата му.
— Идеята си беше негова. Имаш ли нещо против?
Той се замисли.
— Не, но не съм сигурен дали мога да преподавам на някого естеството. Винаги съм бил ученик.
— Всеки учител някога е бил ученик. Според мен, докато учителят учи друг, непрекъснато научава нещо. Или поне е така с добрия учител.
— Теорията на Хейдън беше, че ученик и учител се отразяват взаимно, както водата отразява движещата се светлина. Образите постоянно се менят, никога не са едни и същи, но винаги са там.
— Звучи като Хейдън — хубаво и тайнствено. Искаш ли една малка закуска? Никакво изсилване за готвене. Просто филия с фъстъчено масло или нещо друго.
Той се наслаждаваше на лунния лъч върху изящно извитата й гърда. Мързеливо протегна ръка и докосна зърното й. То се втвърди между пръстите му.
— Или нещо друго…
Плъзна длан надолу към талията й, а после още по-надолу.
— Стига с тази похот. — Леко шляпна търсещата му ръка. — Време е за ядене.
— Твоите желания са закон за мен.
Бутна я на леглото и се намести между бедрата й.
— Господи, Елайъс, как можеш да мислиш за това и за филия с фъстъчено масло едновременно?
— Един мъж трябва да си набавя храната, където успее.
Целуна вътрешната страна на бедрото й и вдъхна опияняващия аромат, който заля сетивата му.
Тя ахна и вкопчи пръсти в косите му.
Пое деликатния малък клитор между устните си. Той се втвърди, напрегна и уголеми. Вкусът на Чарити бе невероятен.
— Елайъс.
— По-вкусно е от фъстъчено масло.
— Добре, добре. Печелиш. — Звучеше странно задъхана. — Но ще вземем душ, преди да направим сандвичите.
— Щом настояваш.
Четиридесет и пет минути по-късно, изкъпана и облечена с бяла хавлия, Чарити стоеше при плота в кухнята и разрязваше филиите с фъстъчено масло през средата.
— Готова съм, Елайъс.
— Идвам — извика той от всекидневната.
— Знаеш ли, никога вече няма да мога да погледна буркан с фъстъчено масло както досега.
— И аз. — Появи се на прага. Ризата над джинсите му беше разкопчана. Беше отметнал с пръсти влажните си от душа коси над високото си чело. Очите му се плъзнаха собственически по нея. — Определено знаеш как да възбудиш апетита на един мъж.
— Седни, преди да се хлъзнеш върху собствената си слюнка.
— Права си. — Размаха кафявия плик, насочвайки се към масата. — Забрави ли това?
— Май се разсеях. — Тя донесе на масата близо до прозореца чиния, пълна със сандвичи. — Хайде, отвори го. Пръстите ми са омазани с фъстъчено масло.
— Мога да ги оближа, ако искаш — предложи той искрено.
Чарити му хвърли красноречив поглед.
— Отвори плика, ти казах.
— Все ще ме полееш със студена вода. — Седна, отвори плика и погледна вътре. — Прилича на снимки. Правени с полароид.