— Така ли? — Чарити отиде до мивката да си изплакне ръцете. — Кой ще пъха снимки под вратата ми? Има ли бележка?
— Не виждам. — Елайъс обърна плика и изсипа съдържанието му върху масата. — Няма бележка. Вероятно ги е направил някой от хората на кея и е решил, че ще искаш да ги видиш. — Погледна снимките. — Всъщност, забрави тази теория.
Чарити избърса ръце в кърпата.
— Какво има?
Той се облегна назад на стола и посочи към трите снимки, пръснати на масата.
— Виж сама.
С изострено любопитство тя пристъпи и погледна фотографиите.
Не бяха много ясни — с тъмен фон и лоши цветове. Свъси вежди — в началото не разбираше какво точно гледа.
После различи женска фигура върху легло.
Русите коси на жената бяха разпилени по възглавницата, глезените и китките й — приковани към таблата на леглото с нещо, наподобяващо белезници. Беше само по кожени пликчета, на които липсваше парчето при чатала, а през дупките на кожения сутиен стърчаха зърната й. На леглото до нея се виждаше камшик за езда.
— Господи — прошепна Чарити ужасена. — Това е Филис Дартмур.
Петнадесет минути по-късно Елайъс изяде и последната филия. Не подозираше колко е гладен. Избърса трохите от ръцете си и погледна с копнеж чинията — там имаше само още един сандвич. В момента се чувстваше по-добре, отколкото, по което и да е време през този ден.
Нищо не се бе променило. Предстоеше му да се види с Кийуърт. Ала решението да отиде до Сиатъл, за да се справи със ситуацията, изясняваше невероятно нещата.
А и сексът с Чарити направи чудеса с чувството му за реалност.
Чарити обаче изглеждаше много разстроена. Настроението и започваше да го притеснява. Още гризеше първата си филия, а я беше взела в ръка преди четвърт час. Очите й постоянно се насочваха към кафявия плик на масата до нея. Беше натикала снимките с Филис Дартмур обратно, веднага щом осъзна какво всъщност гледа, но очевидно продължаваше да мисли за тях.
Елайъс се облегна назад на стола, пъхна ръце в предните джобове на джинсите и протегна крака под масата.
— Какво ще правиш със снимките?
Чарити въздъхна.
— Сигурно ще ги дам на Филис. Не знам какво друго да правя с тях. — Срещна погледа му. — Кой ли ги е пъхнал под вратата ми? И защо?
Елайъс се замисли за миг.
— Пазарът за такъв род неща е ограничен. Войната ви с Филис през последните няколко месеца не е тайна. Явно някой да е решил да те снабди с муниции срещу нея.
— Това е болен начин на мислене.
— Така е.
— И какво очаква да направя с тези отвратителни снимки? — попита Чарити.
Елайъс сви рамене.
— Да шантажираш клетата Филис. Да я накараш да се откаже от плановете си за кея Крейзи Отис.
— Но това е нечувано. Как е възможно някой да си помисли, че бих направила подобно нещо?
— Да, наистина е малко пресилено — съгласи се Елайъс. — Който и да го е сторил, очевидно не те познава много добре. Но пък неимоверно разширява кръга на извършителите. Почти всички жители на Уиспъринг Уотърс.
— Няма логика. — Чарити се поколеба. — Освен…
— Освен какво?
— Освен ако Филис няма сериозен враг тук, в градчето. Нямам представа кой може да бъде. Искам да кажа — тя е властна и на моменти доста несговорчива, но трябва да признаем, че повечето хора подкрепят решението й за Крейзи Отис. Яростни противници са само съдържателите на магазинчетата по кея, но отказвам да повярвам, че Бея, Рейдиънс, Япи или Тед биха направили подобно нещо.
— Наистина не изглежда много правдоподобно. — Елайъс направи пауза. — Има и друга възможност.
— Каква?
— Фотографът да се е опитал да шантажира Филис, а тя да е отказала да плати.
— Затова изнудвачът е решил да я накаже, като остави снимките под моята врата? Значи е предположил, че достатъчно мразя Филис, за да я злепоставя с този боклук. — Чарити сви устни. — Някой очевидно няма особено високо мнение за мен.
Елайъс вдигна вежди.
— Относително безопасно е да се предположи, че който е оставил снимките тук, приравнява морала на всички останали по света със своя.
— Но ако целта му е да си отмъсти на Филис, защо не е оставил снимките при Том, във вестника?
— Дори скандалните издания не отпечатват такива неща, а Коув хералд не е жълт, а семеен вестник.
— Прав си.
— Ако се замислиш, ти си логичният избор за изнудвача — продължи Елайъс, — защото си единственият човек в градчето, опълчил се на Филис. Всички знаят, че двете воювате за бъдещето на кея.
— Воювахме, докато не се появи ти — напомни му тя суховато. — Надявам се сега, когато даде да се разбере, че не възнамеряваш да го продаваш, въпросът да е изяснен, но изглежда някои хора продължават да очакват да измъкнеш чуждестранен клиент от вълшебническата си шапка. Енигматичен тайнствен мъж като теб и така нататък.