Той я изгледа напрегнато.
— Вярваш ми, че нямам намерение да продавам кея, нали?
Тя сбръчка нос.
— Ъхъ.
— Защо?
— Какво значи това „Защо“?
— Просто се чудя защо ми вярваш, това е всичко. Не бих казал, че съм ти дал доказателства за намеренията си.
— Обратно на общото мнение, не те намирам за чак толкова тайнствен и енигматичен, колкото смятат останалите.
Не този отговор очакваше, даде си сметка той. Но понеже нямаше начин да научи другия, по-уклончив, се налагаше да се задоволи с този.
— А снимките? — попита той.
Чарити потрепери.
— Ще ми се да ги изгоря, но това няма да реши проблема.
— Добрата новина е, че са правени с полароид — следователно е малко вероятно да има дубликати.
Чарити бързо го погледна.
— Сигурен ли си?
— Иначе онзи тип е трябвало да занесе негативите в някое съмнително фотографско ателие. Никоя уважаваща себе си лаборатория не би извадила такива снимки. По тази причина е решил да използва полароид.
— Е, поне нещо утешително. Още рано сутринта, преди да тръгнем за Сиатъл, ще занеса снимките на Филис. Господ знае какво точно ще й кажа, но тя има право да научи за случилото се.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Не. Ще се почувства още по-унизена, ако разбере, че и ти си ги видял.
— Имаш право. Макар, като съдя по снимките, тя да не ми прави впечатление на твърде срамежлива и стеснителна. Кой да се досети, че кметицата на Уиспъринг Уотърс си пада по кожата и камшиците?
— Някой е знаел — прошепна Чарити. — И се е опитал да използва информацията. Чудя се кой ли негодник е постъпил така с нея.
— Рик Суинтън. — Див гняв замени шокираното изражение върху лицето на Филис. Ръката й трепереше, докато се взираше в снимките, които държеше. — Мръсното копеле. Проклетият мазен негодник. Отказах да му платя. Бях сигурна, че блъфира.
— Суинтън ли? — За миг Чарити се смая. — Да, така поне има някаква логика. Той определено не е високоморален.
— Той е най-низша човешка твар. И като си помисля колко дяволски сексапилен ми се стори, когато дойде да ме види за пръв път миналия месец. — Филис сви устни. — Искал да поговорим и да стигнем до споразумение между общината и Пътешествениците. Предложи да излезем на вечеря. Настоя да отидем в друго градче с колата, за да сме по-уединени.
Чарити седеше напрегната на тапицирания със светла дамаска диван в елегантната всекидневна на Филис. Опита се да измисли нещо окуражително или утешително, ала нищо такова не й хрумна.
— Тогава ли е направил снимките?
— Не. Това бе началото на нашата връзка. Направи снимките преди две седмици.
— Виждала си се с него, откакто Пътешествениците се появиха в градчето?
Нищо чудно защо Филис отстъпи и се огъна по отношение присъствието на Пътешествениците в Уиспъринг Уотърс, помисли си Чарити. Тя е била огъната и в прекия смисъл на думата.
— Нямаш представа какво беше. Рик бе невероятен в леглото. Преди него не бях срещала достатъчно издръжлив мъж, за да ми партнира.
Чарити преглътна и едва чуто промълви:
— Ясно.
Филис се загледа в чаените рози на стъклената масичка.
— Той беше единственият мъж, който истински отговаряше на потребностите ми. Разбираше фантазиите ми, но скъсах с него, след като направи снимките. Твърдеше, че е част от играта. Аз обаче се почувствах нервна. Трябваше да мисля за кариерата си. А после дойде при мен да ме шантажира.
— Копеле.
— Опитах се да взема снимките. През нощта, когато всички глупави Пътешественици чакаха долу на плажа космическите кораби, претърсих караваната му. Но не ги намерих.
Значи Филис бе излязла от караваната на Рик Суинтън, отбеляза наум Чарити. Една малка мистерия беше разгадана.
— Не е моя работа, но според мен си постъпила правилно, когато си отказала да платиш — обади се Чарити. — Очевидно, след като не си изпълнила искането му, е решил да пъхне снимките под моята врата, за си отмъсти. Макар че не се получи брилянтно отмъщение.
— Сигурно се е надявал да ги използваш някак срещу мен. Ако не нещо друго, поне да ме унижи. Рик е побъркан на тема да си го връща на хората. Но мислех, че за снимките само блъфира.
— Истински чаровник, няма що.
Филис откъсна очи от розите и внимателно погледна Чарити.
— Ти не попадна ли под чара му?
— Не е моят тип.
— Късметлийка. Но го заинтригува, така да знаеш.