Елайъс бавно пристъпи по теракотения под на остъкления солариум.
Къщата на Кийуърт — огромна, стара тухлена постройка — се намираше на брега на езерото Вашингтон. През друг период без съмнение е тънела в изящна елегантност. Но докато Елайъс прекосяваше облицованите с тъмна ламперия коридори, за да стигне до солариума, стъпките му отекваха с пуст, кух звук. Сякаш на къщата й липсваше дух, сякаш нещо бе умряло много отдавна.
За да се добере до Гарик Кийуърт, му се наложи да мине край електронна врата, два ротвайлера, навъсен градинар и решителна икономка. Сега, вече тук, не бе сигурен какво точно ще каже.
— Глупости — промърмори Гарик. — Това е идеалното отмъщение. Нали точно за това мечтаеше?
— За да бъде отмъщението идеално, трябва да останеш жив. Искам да погледнеш надолу по реката в бъдещето и да промениш образите, които виждаш там.
— Какви са тези боклуци? Споменаха ми, че си се посветил на някакво бойно изкуство, подплатена със странна философия. Но каквото и да е, не се опитвай да ми го пробуташ. Може да съм склонен към самоубийство, но не съм луд.
— Вчера синът ти дойде да ме види.
Елайъс заобиколи креслото, за да вижда лицето на Гарик.
Не бе подготвен за бледите изпити черти и безжизнените очи. Беше почти обяд, а Гарик стоеше по пижама и халат, с чехли на краката. Кафето на масичката до него не беше докоснато.
— Джъстин е идвал при теб? — Гласът на Гарик прозвуча равно, лишен от всякаква емоция. Гледаше през Елайъс към градината. — Какво, по дяволите, искаше?
— Отмъщение.
Гарик се намръщи.
— Това пък какво означава?
— Погледни ме добре, Кийуърт. Джъстин е виновникът за насиненото ми око.
Гарик вдигна изненадано и рязко глава и се взря в лицето на Елайъс.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че Джъстин те е ударил?
— Няколко пъти. Щеше да ме размаже, ако не ми се бяха притекли на помощ.
— Защо? — попита Гарик искрено смаян.
— Не се ли досещаш? Вини ме за твоя опит за самоубийство. Смята, че аз съм причината. Звучи ли ти познато, Кийуърт? Виждаш ли повтарящия се модел на вълните?
Устните на Гарик се раздвижиха.
— Не разбирам.
— Нима?
Елайъс се отмести от отчаяния поглед на Гарик.
Отиде и застана до френския прозорец с изглед към градината и сивата повърхност на езерото. В далечината кулите — отличителният белег на Сиатъл — представляваха тъмни сенки в мъглата. В този момент Чарити се намираше в една от тези високи сгради. Щеше му се вместо това да е при него. Тя щеше да съумее да се справи със ситуацията. Съзнаваше, че той не успява.
— По дяволите, кажи заради какво си дошъл, Уинтърс.
— Ти и синът ти не се разбирате особено, Кийуърт. Това не е тайна. Но когато нещата станаха сериозни, Джъстин доказа, че кръвта вода не става. Дойде да ме обвини за случилото се с теб.
— Трудно ми е да го повярвам. Джъстин не дава пет пари за мен. Иска да ме няма, ако е възможно.
Елайъс разсеяно потърка насиненото си лице.
— Не останах с подобно впечатление.
— Нищо не знаеш за Джъстин.
— Грешиш. — Елайъс бавно се обърна. — Знам много за него. Преди да съставя плана си, го проучих внимателно, както и всички други, свързани с теб и фирмата ти. Ще ти кажа защо те е напуснала съпругата ти, ще ти кажа и за любовната връзка между служителя ти, който движи тихоокеанските сделки, и секретарката му, ще ти кажа защо сингапурската ти сделка се оказа съблазнителна за конкуренцията ти.
— Вярвам ти. — Гарик опря глава на облегалката и затвори очи. — Плановете ти бяха изключително подробни. Сбъркал си професията си, Уинтърс. Трябваше да влезеш и политиката или да работиш за Пентагона. Никога не съм виждал подобен стратег.
— Интересува ли те какво научих за Джъстин?
— По-скоро ме интересува защо въобще желаеш да ми кажеш нещо за него. Това поредният етап от великия ти план за отмъщение ли е? Ако е така — спести си усилието. Не е възможно да направиш взаимоотношенията ми с Джъстин по-лоши. Отчужди се от мен преди години.
— Би могъл да си го върнеш.
— Престани да говориш за Джъстин. — Клепачите на Гарик се разтвориха — забеляза се първият признак на емоция. — Не го набърквай в тази история.
— Но той е част от нея.
— Не, не е, за бога! — По лицето на Гарик се изписа гняв. — Няма нищо общо със случилото се в Нихили. Тогава той дори не беше роден. Направи каквото си решил да ми сториш, но не закачай Джъстин. Само ако…
— При мен Джъстин е в безопасност. Но не и при теб.
— За какво говориш?
— Именно ти разполагаш със силата да го нараниш. По дяволите, ако не внимаваш, ще стане като мен: ще се превърне в студенокръвен, манипулиращ негодник, който е в състояние да изгуби години, за да обмисля отмъщение. Това ли искаш за него?