— Моя е грешката, че се замесих с Брет. Трябваше да прехвърля нещата на теб и Дейвис много по-рано.
— Но допреди година ние не бяхме готови да ръководим компанията — напомни Мередит искрено. — Нужен ни беше опит. Ти ни осигури време да завършим колеж и да се научим на занаята. Но като се замисля, знаеш ли кое ценя най-високо?
— Къде?
— У теб.
Чарити остана поразена.
— У мен?
— Да. — Мередит й се усмихна. — Нито веднъж не накара нито мен, нито Дейвис да почувстваме нашия дълг да поемем юздите на „Труит“. Даде ни свободата да избираме. А и двамата сега преценяваме, че ти никога не си разполагала с възможност за подобен избор.
Чарити се изчерви и смути от възхищението, което съзря в очите на сестра си.
— Я не се занасяй. Не бих казала, че съм пожертвала живота си или нещо такова. Току-що станах на тридесет, забрави ли? Остава ми предостатъчно време.
— Знам. — Мередит присви очи. — Наистина ли си щастлива да живееш в онова затънтено градче?
— Да.
— Чарити, мина година. Разполагаше с достатъчно време да се оправиш. Не ти ли липсват ресторантите? Театрите? Пазаруването? А и онази твоя книжарница е толкова малка. Какво предизвикателство представлява тя, след като си ръководила „Труит“? Как издържаш? Не си ли отегчена до смърт?
— Удивително е колко много неща се случват в малко градче като Уиспъринг Уотърс. А и светът на корпорациите никога не ми е допадал. Родена съм за дребен бизнес. Както казах на Елайъс, това е призвание.
Погледът на Мередит се изостри.
— Елайъс?
— Елайъс Уинтърс.
— От корпорацията „Фар сийз“?
— Да.
Мередит се намръщи.
— Дейвис спомена за някаква сделка на Уинтърс за кея.
— Не е съвсем така. Той държи едно от магазинчетата там, но освен това няма нищо особено.
— Според Дейвис корпорацията „Фар сийз“ готви нещо, свързано със залива.
Чарити се усмихна.
— Откъде знаеш, че Елайъс обича да готви?
— Говоря сериозно.
— Вероятно ще представлява интерес да узнаеш за някои неотдавнашни промени на Елайъс Уинтърс и „Фар сийз“. Елайъс е решил да се засели в Уиспъринг Уотърс.
— Чарити, нека сме реалистки. Ти може и да си решила да напуснеш света на бизнеса, но е малко вероятно Уинтърс да стори същото. Заложил е на няколко доста големи сделки.
— Да, знам. Но няма да продаде кея Крейзи Отис на никой от клиентите си.
Мередит се наведе напред.
— Дейвис спомена, че той е малко по… различен.
— Точно така.
— Звучиш ми, сякаш ти и Уинтърс добре сте се опознали.
— Всъщност сме в знойна връзка.
Мередит я погледна озадачено.
— Това някаква шега ли е?
— Не.
— Ти имаш връзка с Уинтърс? Не говориш сериозно, нали?
— Защо смяташ така?
— Защото става въпрос за Елайъс Уинтърс. — Мередит очевидно бе едновременно раздразнена и ужасена. — Корпорацията „Фар сийз“. Ако се е захванал с теб, това означава само едно: възнамерява да те използва по някакъв начин в плановете си относно кея в Уиспъринг Уотърс.
— Много благодаря. — Чарити направи гримаса. — Защо всички постоянно предполагат, че Елайъс ме използва като пионка в някакви свои пъклени планове?
— Защото всеки, който знае нещо за Уинтърс, има представа какъв е всъщност. Дейвис направи някои проучвания, когато го спомена за пръв път. Този тип бил малко…
— … странен. Знам.
— А би ли била по-конкретна? — Мередит млъкна внезапно — нечия едра сянка падна на масата. — О, здравей, Брет.
— Реших да се присъединя към вас за кафето. — Брет се настани до Мередит. Усмихна се на Чарити някак тъжно. — Ако трябва да съм откровен — напрежението ми скъса нервите. При вас всичко наред ли е?
— Отлично — увери го Чарити. — Почти свършихме.
— Мередит не беше напълно сигурна как точно да ти го съобщи. Посъветвах я да кара направо, но тя се притесняваше да не те нарани.
Чарити се усмихна.
— Радвам се и за двама ви. Прекрасна двойка сте.
Брет се ухили.
— Напълно съм съгласен с теб.
Мередит се намръщи.
— Чарити ми призна, че връзката й с Елайъс Уинтърс е станала лична.
Брет подсвирна леко и се облегна назад.
— Уинтърс, така ли? Не знам много за него. То май никой не знае. Но това само по себе си е основателна причина да се внимава. Той плава в много дълбоки води, Чарити.
— Странно, че точно така се изразяваш. — Чарити се усмихна. — Но за сведение, наскоро си промени кариерата. Станал е дребен съдържател на магазин.
Брет направи физиономия.
— Не мога да го повярвам.
— Не се безпокойте — знам какво правя — отбеляза Чарити тихо.