Брет вдигна ръка.
— Добре, разбрах. Спирам по този въпрос. Но все пак като бъдещ член на семейството ти казвам: внимавай, чу ли?
— Не се притеснявай.
Мередит далеч не изглеждаше убедена.
— Чарити, тази история не ми харесва.
Брет погледна към вратите на трапезарията.
— Говорим за дявола…
Чарити се обърна и видя насочилия се към тях Елайъс. В избелелите си джинси и черния пуловер би трябвало да изглежда съвсем не на място в залата, препълнена с официално облечени мъже. Вместо това той някак странно доминираше над всички. Погледите на мнозина го проследиха, после се извърнаха.
Елайъс сякаш не забелязваше дискретните, изучаващи погледи. Не откъсваше очи от Чарити, докато я приближаваше. С известно разочарование забеляза отнесеното му, енигматично изражение. Мигом разбра, че по време на разговора с Гарик Кийуърт нещата не са минали добре. Зачуди се дали не сбърка, като настоя да се срещне със стария си неприятел.
— Това ли е Уинтърс? — попита Мередит тихо.
— Да. — С приближаването на Елайъс Брет бавно и учтиво стана на крака. — Някой ми го показа на един делови обяд.
— Прилича на човек, който се е бил — отбеляза Мередит все така тихо, но този път и шокирана.
— Обикновено печели — увери я Чарити.
— Уинтърс — посрещна го Брет и му подаде ръка, когато Елайъс застана до масата им. — Брет Лофтъс.
Елайъс припряно се здрависа.
Чарити се насили да се усмихне лъчезарно.
— Елайъс, искам да ти представя сестра си, Мередит.
— Приятно ми е — обади се Мередит доста хладно.
Елайъс пое елегантната й ръка.
— Секретарят ти ми каза къде да ви намеря с Чарити.
— Точно свършихме обяда — обади се Чарити припряно. — Искаш ли да хапнеш нещо?
Елайъс я погледна.
— Ходих до рибния пазар, преди да тръгна да те търся. Там хапнах. И напазарувах някои неща.
— Надявам се, си купил оризово фиде и оцет с подправки.
— И от тях взех — отвърна Елайъс, но не седна.
— Ще ни правиш ли компания за кафето? — попита Брет направо.
— Не, благодаря.
Несъмнено, Елайъс искаше бързо да си тръгнат, прецени Чарити.
— Е, най-добре да вървим. — Грабна чантата и стана. — Чака ни дълъг път, нали знаете? Довиждане, Мередит, Брет. И пак — честито.
— Карайте внимателно — подметна Брет.
— Довиждане, Чарити. — Мередит се усмихна, но замислените й очи не се откъсваха от Елайъс. — Вероятно Брет и аз ще имаме възможност да дойдем в Уиспъринг Уотърс след две седмици.
— Би било чудесно. — Чарити се наведе, за да я прегърне сърдечно. После се изправи и погледна Елайъс. — Готова съм.
Хвана я за ръката и я отведе от масата.
Чарити почти бе стигнала до вратите в далечния край на трапезарията, когато дочу тихия коментар от маса наблизо.
— Това е Уинтърс. Чудя се какво ли е замислил напоследък.
— Напоследък готвел нещо голямо на север.
— Вероятно е свързано с Чарити Труит.
— Представа нямам за какво му е. Тя изгоря преди около година. Била на края на силите си, така разправяха. Зарязала абсолютно всичко.
Чарити съзнаваше, че и Елайъс е дочул коментарите; той обаче не каза нищо. Изчака да влязат сами в асансьора.
— Видя ли? — промърмори тя. — Дали е голям или малък градът, няма значение. Клюките се навсякъде.
— Да.
Той не си отвори устата, преди кабината да започне да се спуска.
— Е, как мина с Гарик Кийуърт?
— Не станахме по-близки, ако това те интересува.
— Няма защо да си саркастичен. Просто попитах.
Елайъс бавно издиша.
— Извинявай. Решението да го видя беше мое. Нямаше нужда да ти се зъбя, само защото срещата не мина добре.
— Вероятно ще оцениш резултатите след известно време. Как се чувстваш?
Той я погледна напрегнато.
— Не знам.
Хвана го за ръка.
— Всичко е наред, Елайъс. Направи каквото можа. Сега го забрави.
Асансьорът се спусна още пет етажа надолу.
— Каква приятна семейна среща сте си направили в трапезарията — отбеляза Елайъс.
— Ъхъ.
— Трудно ли ти беше?
— Кое?
— Да видиш Лофтъс и сестра си заедно. Приличат на двойка.
— Да, вече са. — Изненада се от прозрението му. — И — не, не ми беше трудно да ги видя заедно. Според мен са създадени един за друг.
— Лофтъс много ли означаваше за теб?
— Напуснах го на тържеството в чест на годежа ни, забрави ли?
— Не, но двамата сте били любовници, а като те познавам, това трябва да е значело нещо за теб.
— О, за бога, Брет и аз никога не сме били любовници. Откъде ти хрумна такава идея?
Елайъс премигна — често Отис го правеше по същия начин. Жестът му обаче остана енигматичен и в него не се долавяше никаква емоция.