— Били сте почти сгодени.
— Казах ти — беше прекалено едър за мен. Нали го видя? Толкова е висок и широкоплещест. Същинска планина. Получавах пристъп на клаустрофобия всеки път, когато ме целуваше.
— Клаустрофобия ли?
Тя леко потрепери.
— Не можех да си представя да попадна в леглото с него. Горкичкият Брет. Бях прекалено уморена, за да се интересувам от секс. Как да му кажех, че се чувствам задушена всеки път, когато ме прегръщаше.
— Това ли имаш предвид под прекалено едър? Прекалено висок, така ли?
— Прекалено висок, широк, тежък. Ти какво смяташ, че имам предвид. — Осенена от прозрение, Чарити разтвори широко очи. — Господи, да не смяташ, че е бил прекалено… надарен?
Тя се захили неудържимо.
— При дадените обстоятелства описанието ми се стори откровено — отвърна Елайъс суховато.
— Откровено? — Отново я напуши смях. Сложи ръка на устата си, за да се спре. — Невероятно. Напомня ми за онзи стар виц.
— Какъв виц?
— Ами някакъв тип бил метър и шестдесет, с двадесетсантиметров. — Чарити се заливаше от смях — едва се държеше на крака. — А дамата казала: „Не ме интересува, че е метър и шестдесет. Ти ми разкажи за двадесетте му сантиметра!“.
— Много смешно.
— Извинявай. Не ме бива да разказвам вицове.
Елайъс се приближи определено целенасочено и я притисна към стената на асансьора. Постави ръце отстрани на лицето й и се наведе към нея.
— Радвам се да видя колко те забавлява това.
— Шегуваш ли се? То е направо неистово смешно. Недоумявам откъде ти хрумна да свържеш думите ми с това, че на Брет… Неговият…
— Семеен трофей? — подсказа Елайъс услужливо. — Мъжествен орган? Пенис?
Чарити едва си поемаше дъх.
— Нещото — обади се тя. — Не мога да повярвам: да си помислиш, че това е едрото при него. За бога, та аз дори не съм го виждала!
— Не се безпокой. Можеш да гледаш моя по всяко време. При едно условие.
Тя усилено запримига.
— И какво е условието?
— Никога, ама никога, да не го наричаш „нещото“.
15.
Женската любов е неспирен поток, които заплашва всяка преграда по пътя си.
Спускането към фоайето приличаше на пътуване през огледалния свят. Елайъс премисляше случилата се магия, докато шофираше на север, а Чарити седеше до него. Нямаше никакво съмнение. Влезе в асансьора на тридесетия етаж мрачен и навъсен. Докато стигнат до фоайето, настроението му коренно се промени. Смехът на Чарити подейства благоприятно върху настроението му. А също и на някои анатомични части.
По време на спускането през тридесетте етажа не изчезна нито един от проблемите му, напомни си той. Дори се прибавиха още няколко — от онези, които нямаше по-рано през деня.
Най-новият, очертал се на хоризонта, бе неоспоримият факт, че Мередит Труит не одобрява връзката на Чарити с него. Видя дълбокото подозрение в очите й. Брат й, Дейвис, несъмнено, споделяше чувствата й. Елайъс се питаше доколко Чарити ще се повлияе от отношението на доведените си брат и сестра. Не изглеждаше притеснена от мнението на жителите в Уиспъринг Уотърс, но роднините са друга работа.
Освен това се почувства неловко да види колко непринудено се държи Брет Лофтъс с жените от семейство Труит. Не го мъчеше сексуална ревност. Беше убеден, че Чарити не изпитва никаква привързаност към Брет. Ала интимността, породена от дълго приятелство, съществуваше. Елайъс не бе сигурен как да се състезава с подобен вид фамилиарност. През по-голямата част от живота си държеше хората на разстояние.
И, разбира се, все още не бе открил начин как да преплува край водовъртежа в реката — с други думи отношението му към Гарик Кийуърт.
Но сега, след като бе слязъл от асансьора, всички тези проблеми изглеждаха по-преодолими.
— Какво друго купи на пазара, освен фиде и оцет? — попита Чарити.
— Подправки, пресен босилек, зехтин, хляб, вино — основни неща.
— Чудесно. Май е твой ред да готвиш.
— Ще ми е трудно да се съревновавам с филиите ти с фъстъчено масло.
— Е, все ще измислиш нещо, убедена съм.
Елайъс подмина подмятането й без коментар; вместо това уточни:
— Сестра ти не ме одобрява. Предполагам, същото важи и за брат ти. А и Лофтъс изглеждаше притеснен.
— Смущава ги репутацията ти на тайнствен мъж. Те всъщност не те познават. Не се безпокой, Елайъс. Не сме тръгнали да се женим, я.
Доброто настроение на Елайъс мигом се стопи. Загледа се напред в пътя към Уиспъринг Уотърс.
— А ако нещата вървяха натам?
Чарити извърна глава към него, за да го погледне. Внезапно стана изключително бдителна.