С изненадващо точно, плавно движение, Елайъс вдигна обикновено пръстено чайниче.
— За какво възнамерявате да се обърнете към „Фар сийз“?
— Да поднови наемните ни договори. — Чарити гледаше очаровано как Елайъс налива чая. — Кеят, вероятно знаете, беше притежание на Хейдън Стоун, бившият собственик на този магазин.
— Знам това.
Слънчев лъч се процеди през един от прозорците и премина по дясната буза на Елайъс. Светлината позволи да се видят мъжествен, прав нос и подчертани скули.
Чарити сепнато си пое дъх и притисна още по-плътно тефтера.
— Както подразбрахме, след смъртта на Хейдън Стоун собствеността върху кея автоматично е била прехвърлена на компанията „Фар сийз“.
Тихо изсъскване прекъсна Чарити; тя не продължи. Познаваше този звук. Хвърли бърз поглед към едрия, красиво обагрен папагал, кацнал нахално върху клон на изкуственото дърво зад тезгяха.
— Здравей, Отис — поздрави Чарити.
Крейзи Отис прехвърли тежестта си от единия впит в клона крак върху другия и сведе заплашително глава. Мънистените му очи бяха пълни със закана.
— Хе-хе-хе…
Елайъс изгледа птицата с интерес.
— Надушвам някаква враждебност тук.
— Винаги се държи така. — Чарити направи гримаса. — Знае, че ме влудява. И особено като се има предвид колко много направих за него, очаквах тази птица да прояви известна благодарност.
Отис отново изкряка.
— Прибрах го, след като Хейдън почина — уточни Чарити. — Беше изключително депресиран; стоеше безжизнен, не чистеше перата си, загуби апетит. Направо ужасно. Беше в такава лоша форма, че се страхувах да го оставям сам. През деня клюмаше на пръчка в офиса ми в задната част на магазина, а нощем държах клетката му в спалнята си.
— Благодарен ви е, убеден съм — отбеляза Елайъс.
— Ха! — възкликна Чарити. — Тази птица не знае значението на тази дума.
Крейзи Отис се придвижи по клона на дървото с тихо, но зловещо крякане.
— Не съзнаваш какъв късметлия си, Отис — продължи Чарити. — Никой друг на кея не желаеше да се занимава с теб. Мнозина дори предложиха да те продадем на някой нищо неподозиращ турист. А един индивид, чието име няма да спомена, искаше да се обърне към активисти от Сдружението за правата на животните, та да те отведат. Аз обаче проявих прекалена мекушавост към теб и не го допуснах. Дадох ти подслон и храна. И какво получих в замяна? Постоянни гадни оплаквания и нищо друго.
— Хе-хе-хе…
Отис размаха леко крила.
— Успокой се, Отис. — Елайъс протегна ръката и почеса птицата по главата с дългите си пръсти. — Всяко задължение е в сила, докато не бъде изплатено. Ти си й длъжник.
Крейзи Отис измърмори нещо, но поне спря с врякането. Затвори очи и докато Елайъс го галеше по перата, замръзна в блажена поза.
— Невероятно — смая се Чарити. — Тази птица признаваше за равен единствено Хейдън Стоун. В острите нокти на Крейзи Отис всички други сме като стар вестник.
— Вчера Отис и аз дълго си поговорихме, след като Нюлин го донесе тук — обясни Елайъс. — Той и аз решихме, че ще си делим магазина.
— Това е огромно облекчение за мен. Да си призная, когато изпратих Нюлин да ви донесе омразната птица, очаквах да не я приемете. Ако трябва да сме честни, не носите отговорност за него. Не сте длъжен да се грижите и за папагала само защото взехте „Талисмани и дрънкулки“.
Елайъс я изгледа продължително.
— Вие също не носите отговорност за Отис, но сте го прибрали и през последните два месеца сте му осигурили дом.
— Нямаше как иначе да постъпя. Хейдън изпитваше силна привързаност към Отис, а аз харесвах Хейдън, независимо от малко чудатия му нрав.
— Фактът, че сте харесвали Хейдън не предопределя ангажимента ви да се погрижите за Отис.
— За жалост не е така — въздъхна Чарити. — По някакъв начин Крейзи Отис сякаш винаги е бил един от семейството ни тук, на кея. Особено неприятен роднина, признавам; бих предпочела да го заключа на тавана. И все пак — роднина. А нали знаете какво казват за роднините? Човек не ги избира. Приемаш ги такива, каквито са.
— Разбирам.
Елайъс престана да гали птицата и отново взе чайника.
— Не е задължително да го задържите, нали знаете? — обяви Чарити в прилив на пълна откровеност. — Той не е особено обична птица.
— Но както казахте, е част от семейството.
— Папагали като Отис живеят дълго. Ще ви виси на главата години наред.
— Съзнавам го.