— Не те разбирам.
— Току-що ти зададох прост въпрос.
— Не е толкова прост и ти го знаеш отлично.
На него му се струваше прост, но нямаше да спори. Долавяше мъртвото вълнение, скрито в плитчините.
— Е, ще отговориш ли?
В продължение на няколко секунди тя остана смълчана.
— Добре — ако възнамерявахме да се женим, какъвто не е случаят, не бих оставила, мнението на Мередит или Дейвис да ми повлияе. Това е. Доволен ли си?
— Да — излъга той.
Отговорът й не го удовлетворяваше ни най-малко. Съзнаваше обаче, че грешката е негова. Не зададе правилно въпроса. Водата тече в прокопания капал. Погрешният въпрос прокарва водата в погрешна посока.
Кацнал върху бавно движещия се кон на въртележката Крейзи Отис чистеше перата си, когато късно същия следобед Елайъс пристигна да го прибере. Папагалът изкряка за поздрав и разпери криле.
— Готов ли си да се прибираме, Отис? — Елайъс стъпи на въртящата се платформа и подаде ръка. — Наш ред е да готвим тази вечер.
— Хе-хе-хе…
Отис се прехвърли на ръката на Елайъс, изкатери се върху рамото му и дръпна игриво няколко кичурчета от косата му.
— Радвам се да те видя — обяви Япи и спря въртележката. — Омръзна ми да пускам това нещо за птицата. Цял ден се вози безплатно.
— Благодаря, Япи. — Елайъс слезе на земята. — Несъмнено Отис е оценил жеста ти.
— Ъхъ… — Япи погледна със свъсени вежди няколкото курешки, нападали по златната опашка на коня. Измъкна кърпа от джоба на гащеризона и избърса доказателствата за скорошното присъствие на Отис. — Чарити е виновна. Ако не й бе хрумнало да използва въртележката ми, за да развесели Отис, той никога нямаше да се пристрасти към возенето.
Елайъс вдигна ръка да почеше Отис по главата.
— У Отис, предполагам, дреме авантюрист. Чарити просто го е открила.
— Е, не мога да се оплача кой знае колко. — Япи смачка изцапаната кърпа и я хвърли в сандъчето. — Хлапетата полудяват, видят ли Отис, кацнал на някой от конете. Бизнесът винаги върви добре, когато птицата е тук.
— Ако обмисляш по-дългосрочен договор, не се съмнявам в готовността на Отис да преговаря срещу разумна цена за времето си.
— Ти какъв си? Негов менажер ли? Няма да платя на птицата пукната пара. Ще се вози безплатно и това е всичко. Или приема, или не.
— Като поставяш така въпроса, как да ти откаже?
Отис отново издаде мрачния си присмех.
Япи сви рамене и промърмори:
— Споразумяхме се, значи.
— Някакви местни новини? Тубърн арестува ли някого?
— Не. Ако ме питаш, онези Пътешественици са замесени в убийството на Гуен Пит. Повечето напуснаха града. Всичките имали алиби, твърди Тубърн, но може ли някой да каже със сигурност кой къде е бил през онази нощ? Струва ми се логично един-двама да излъжат в нечия полза.
— Ако ви интересува моето мнение — обади се приближилият се зад Елайъс Тед. — Суинтън е видял сметката на Гуен Пит. Вероятно се е разгневил, защото не му е дала колкото е смятал за свой справедлив дял от приходите.
Япи отново сви рамене.
— Възможно е. Напълно. И Бея смята, че Суинтън го е извършил. Както и повечето хора в града.
— Не знам. — Елайъс погали Отис по главата. — Суинтън предпочита да изпрати друг да му свърши мръсната работа.
— Може да е наел някой да я убие — предположи Тед. Пристъпи напред и се облегна на един от конете на въртележката. Надписът върху тениската му днес гласеше: Какво ли не се случва?
— Може — промълви Елайъс, — но не допускам.
— Защо? — попита Тед.
— Не е толкова лесно да се намери убиец, както го правят по филмите и криминалетата. Като начало — струва пари. Доста повече, отколкото Суинтън би дал. А има и рискове. Извършителят първи пропява, ако го заловят.
Япи присви очи.
— Звучиш, сякаш имаш личен опит.
— Преди няколко години мой клиент искаше да се отметне от един договор, но без свидетели. Аз се оказах свидетелят — отвърна Елайъс.
Тед го зяпна.
— Клиентът ти от Сиатъл ли беше?
— Не. Случи се на място, където бизнесът се върши малко по-различно, отколкото в Сиатъл. Има ли следи от Суинтън?
— Не — отвърна Япи. — Караваната му все още е паркирана на къмпинга. Не ми се вярваше да остави такава скъпа кола и просто да изчезне.
— Караваната прекалено много се набива на очи — отбеляза Елайъс. — Суинтън очевидно е решил да се примири със загубата и да напусне града.
— Тубърн каза, че ако никой не я потърси до края на седмицата, ще нареди да я махнат оттам като изоставено превозно средство. — Тед разсеяно се почеса по корема. — Е, как минаха нещата в големия град днес? Запозна ли се с брата и сестрата на Чарити?