— Запознах се с Мередит. — Елайъс погали Отис по врата. — И с бившия годеник.
— Значи и с Лофтъс — промърмори Япи. — Толкова ли е едър, колкото твърди Чарити?
— Около метър и осемдесет и пет — отвърна Елайъс.
— Е, предполагам, това изглежда много, когато си под един и шестдесет като Чарити — подхвърли Япи.
— Кани се да се сгоди за доведената сестра на Чарити — добави Елайъс.
Япи се замисли.
— Така ли?
— Чарити веднъж подметна нещо за Мередит и Лофтъс — били създадени един за друг — промърмори Тед.
— Не забелязах да има нищо против предстоящия годеж на Лофтъс и сестра й — рече Елайъс предпазливо.
Япи събра вежди.
— При жените е трудно да се каже.
— Да — кимна Тед мъдро. — Наистина не е лесно.
— Фантастично, както обикновено. Правиш чудеса с фидето, Елайъс. — Чарити подсуши и последната чиния и я сложи на рафта до мивката. — Става късно, а денят ни беше дълъг. Трябва да си вървя.
Елайъс замръзна, както беше приклекнал, за да прибере ситото в шкафа.
— Ще си ходиш ли?
— Часът е близо девет. Имам да погледна някои документи. И да изпера. Напоследък съм толкова заета, че поизоставих обичайното поддържане на къщата.
Елайъс бавно се надигна.
— Това да не е начин учтиво да ми съобщиш, че според теб напоследък прекарваме прекалено много време заедно?
— Не. — Забеляза хладното дистанцирано изражение в очите му и вътрешно въздъхна. Направи две крачки напред и застана пред него. Обви врата му и леко докосна устните му със своите. — Просто начин учтиво да кажа, че поради прекалена заетост съм поизостанала с някои домашни задачи. Чисто и ясно. Никакъв подтекст.
Постави ръце на кръста й — дланите му бяха топли и силни.
— Имам чисто и ясно разрешение.
— И какво е то?
— Премести се да живееш при мен.
Сега беше ред на Чарити да застине. Изведнъж й стана трудно да диша. Отнякъде се появи старото усещане за паника — заплашваше да я задуши. Елайъс не спомена нищо за любов. Дори не беше сигурна дали думата съществува в речника му. Още един мъж, който не я обича, иска да се обвърже с него. А тя не можеше, не смееше да се поддаде.
— Не го намирам за добра идея — прошепна тя.
Лицето на Елайъс стана каменно.
— Защо?
— Все още се опознаваме. — Отчаяно търсеше логични причини, за да успее да го убеди. Нямаше начин да му каже истината. Няма да я разбере. — Ние сме две самостоятелни личности. Не бива да избързваме. Ами ако нищо не излезе? Ще бъде неловко да се опитаме да върнем нещата каквито са сега.
— Търсиш извинения. Каква е истинската причина, поради която не желаеш да се преместиш при мен?
— Това е истинската причина.
Дланите я засърбяха. Кожата й стана много гореща, а после студена. Усещаше ударите на сърцето си — паниката в нея нарастваше.
— Защото не се оказах един от по-успешните ти проекти, нали? — Ръцете на Елайъс се стегнаха около талията й. — Не си доволна от постигнатите резултати.
— Елайъс, въобще не е така.
— Никога няма да ме превърнеш във втори Брет Лофтъс.
— Не желая никакъв Брет Лофтъс.
Гласът й започваше да става по-висок. Чуваше напрежението в него и леката нотка на несъгласие.
— Какво искаш от мен, по дяволите? — настоя той.
Гневът й се притече на помощ и измести част от истерията.
— Истинският въпрос е какво искаш ти от мен!
— Казах ти: да се преместиш да живееш при мен.
— Защо?
Тя по-скоро извика, отколкото изговори кратката думичка.
— Защо ли? — Очите на Елайъс светеха от неопределена емоция. Единственото сигурно бе, че е много, много силна. — Това ли намери да ме питаш?
— Не намирам за прекалено желанието да получа разумен отговор. Искаш го, защото си пасваме в леглото ли?
Изглеждаше смаян, ала Чарити не успя да определи дали заради въпроса, или заради тона й.
— Това е само една от причините. — Елайъс изведнъж стана предпазлив. — Има и други.
— Защото и двамата обичаме да готвим, така ли?
— Интересът ни към готвенето е взаимен, нали? Мислех, че при една връзка това харесва на жените.
— Връзката ни се крепи на секс и храна — това ли намекваш?
— Освен секса и храната има още доста неща.
— Като например? — предизвика го тя.
— И двамата сме дошли в Уиспъринг Уотърс, за да намерим себе си. И двамата имаме малък бизнес на кея Крейзи Отис. — Очите му станаха някак тревожни. — Какво лошо има в секса и храната, в края на краищата?
Възможно ли е да е толкова сляп, зачуди се тя. Не вижда ли какво наистина става помежду им? Нима то няма значение за него? Усмихна се тъжно.