— Със секса и храната всичко си е наред. Аз обаче търся връзка, в която да има повече от основните неща. Когато купуваш кола, не взимаш най-простия модел. Обикновено купуваш някоя с екстри. Например — кожени седалки или затъмнени стъкла.
Очите му се присвиха и той отбеляза:
— Разстроена си.
— Забеляза, така ли?
— Защото те поканих да се преместиш при мен ли?
— Не. Защото ме покани все поради неподходящи причини.
Тя се опита да се измъкне от ръцете му. Трябвате да се освободи, преди да забърка още по-голяма каша.
Ръцете му се впиха по-настойчиво в нея и я задържаха.
— А какви, по дяволите, са подходящите причини?
Паниката експлодира.
— Дребната екстра, която имам предвид, е любовта.
Отис кацнал на клетката си, реагира на остро изречените думи с висок, тревожен крясък. С крайчето на окото си Чарити го видя да разперва и размахва крила. Изпъна врат и сведе глава, сякаш се готвеше за атака.
Реакцията на Елайъс бе не по-малко изненадваща. Изглеждаше поразен.
— Любов?
В гърлото му сякаш бе заседнала кост. Думата прозвуча прегракнало, сдъвкана на парчета.
— Да. Любов.
Чарити си пое дълбоко въздух. Паниката изчезна така внезапно, както и се появи. Клаустрофобията изчезна. Извадената на показ истина сякаш проми рана. Но сега я смъдеше.
Настъпи зловещо мълчание.
Елайъс я гледаше все едно се бе превърнала в извънземно. Жалко, че космическите кораби така и не се появиха, помисли си Чарити. В момента нищо нямаше да я зарадва повече от едно бягство в космоса.
Опита се да се отърси от мъгливото отчаяние, което бавно изпълваше мястото, освободено от изчезналата преди малко паника.
Свърши се. Беше отишла прекалено далеч, прекалено бързо. Елайъс не беше готов за любов. Не е изключено никога да не се окаже готов. Параванът на Тал Кек Чара се бе превърнал в негов затвор.
— Извинявай. — Чарити се опита да се овладее. — Малко се поувлякох. Както споменах — денят беше дълъг. Наистина е време да си вървя.
Елайъс бавно я пусна.
— Ще ти донеса сакото.
Обърна й гръб, прекоси стаята и взе зеленото сако от закачалката. Подаде й го, без да произнесе думичка.
Поемайки сакото от него, Чарити с ужас установи, че ръцете й треперят. Навлече го бързо и се засуети с копчетата. После отиде бързо до вратата, отвори я и се обу.
Елайъс сложи все още напрегнатия Отис в клетката, който не сваляше обвинителния си поглед от Чарити.
После прекоси стаята, нахлузи обувките си и взе фенерчето от обичайното му място във всекидневната. Последва Чарити на верандата.
Мълчаливо слязоха по стълбите, през пълната със сенки градина и минаха през портата.
Чарити потрепери и се сгуши в сакото, усетила хладния вятър откъм океана. Към брега приближаваше буря. Щеше да се развихри, преди да настъпи утрото.
— Определено е студено за август. — Чарити се сепна от изречената баналност, но не успя да се овладее. Сякаш някакъв примитивен инстинкт я караше да говори механично, когато нямаше за какво друго да приказват. — Май това ни беше лятото за тази година.
Звучеше точно като продавачка в бакалницата на Уиспъринг Уотърс, помисли си тя.
Елайъс не отвърна. Вървеше до нея. Беше се оттеглил дълбоко зад фасадата на пълен контрол, която му диктуваше неговата философия.
Настроението на Чарити помръкна. Всичко провали, упрекна се тя. От друга страна, вероятно всъщност не е имало нищо важно, което да провали. Просто една илюзия за зараждаща се любов между нея и Елайъс. А накрая всички илюзии рухват.
Последните светлини на летния вечерен здрач почти изчезнаха. Заливът представляваше безкраен лист сива стомана — съвсем скоро, със спускането на нощта, щеше да стане черна. Чарити погледна към плажа. Въпреки оскъдната светлина забеляза предмет, изхвърлен от прилива на каменистия бряг. Спря.
— Какво? — попита Елайъс и спря до нея.
— Там долу има нещо. — Придържаше с ръка разчорлените от вятъра коси, които влизаха в очите й и се взираше в нещо, което й приличаше на вързоп от водорасли и стари дрехи. — Дано не е мъртъв тюлен. От време на време приливът изхвърля по някой.
Елайъс погледна незаинтересован през ръба на скалата.
— Сигурно е паднал от борда на някое корабче. — Вниманието му изведнъж се изостри. — По дяволите! Още един ли?
— Какво искаш да кажеш? — Чарити се взря по-напрегнато в тъмната форма на плажа. Стомахът й се сви. — О, не. Нали не мислиш, че е… човек? Не може да бъде. Щяхме да чуем, ако турист се е загубил или е паднал от борда, или…
— Изчакай ме тук. Ще отида да погледна.
Елайъс запали фенерчето. Тръгна по ръба на скалата, докато намери пътеката към плажа. Спусна се надолу с безразсъдна бързина.