— Само защото съм се обадил ли, Чарити? — промърмори Ханк.
— Как мислиш, ще реагират жителите на Уиспъринг Уотърс, когато открият личната ти отговорност за фалита на цялото градче, защото си ги въвлякъл в съдебен процес?
Ханк се обърна към Елайъс.
— Моля те, кажи й да се успокои. Преиграва.
— Не преигравам — просъска Чарити през стиснати зъби. — Просто ти казвам какво ще стане, ако направиш още едно от недобре прикритите си обвинения. И не си мисли, че блъфирам.
— Не мисля, че блъфираш — увери я Хнак бързо и хвърли отчаян, умолителен поглед на Елайъс.
Елайъс го изгледа безпомощно и сви рамене — нещо като — какво очакваш да направя. Но вътрешно изпитваше радостно облекчение. Опияняващото усещане го изпълваше целия и изтласкваше смразяването във вените му.
Значи Чарити все пак държи на него. Очевидно държи. След спречкването в къщата му не знаеше на какво да вярва. Но никоя жена не би се нахвърлила така решително да защитава мъж, ако не я е грижа за него.
— За протокола, инспектор Тубърн — продължи Чарити, — ще ти напомня: през цялото време, за което твърдиш, че е извършено убийството на Гуендолин Пит, Елайъс беше с мен.
— Знам, знам — обади се Ханк успокоително.
— Освен това и през последните няколко дни е почти непрестанно с мен. Държа да отбележа, че въпреки всички възможности, с които разполагаш, не успя да откриеш Рик Суинтън, след като изчезна.
— Не е нужно да ми го напомняш — изръмжа Ханк.
— Елайъс нямаше нито времето, нито случая да го открие и убие, уверявам те. Щях да знам, ако беше извършил подобно нещо.
— Вярвам ти — заяви Ханк.
— Надявам се.
Вероятно съществуващото помежду им не я задоволява, помисли си Елайъс; сигурно не й стига. Ами ако странното й настроение тази вечер е причинено от това, че видя Брет Лофтъс и сестра си заедно по-рано през деня?
Много въпросителни имаше в тази ситуация, но едно знаеше със сигурност и той се вкопчи с две ръце в тази мисъл: Чарити определено държи на него.
Държи достатъчно, за да скочи в негова защита. Държи достатъчно, за да хвърли срещу Ханк и цялото градче всички адвокати на семейството си.
Да, държи на него, помисли си Елайъс. Свързва ги нещо повече от секса и храната. С това той можеше да се справи.
— Между другото — обади се Ханк, — при цялото вълнение напоследък забравих да кажа, че все пак научих нещо интересно от онези двамата, които нахълтаха в дома ти, Елайъс.
— И какво е то? — попита Чарити.
— Признаха, че Суинтън ги е наел да вандалстват в къщата ти миналия месец, Чарити. — Ханк я погледна замислено. — Имаш ли нещо против да ми кажеш какво си направила, за да разгневиш Рик Суинтън?
Елайъс не видя, а по-скоро усети лекото потреперване, разтърсило тялото на Чарити.
— Отказах да изляза с него на вечеря. — Тя потърка нервно ръце. — Чух, че обичал да си го връща на хора, които му противоречат.
Ханк поклати глава.
— Трябваше да изхвърля всичките от градчето още миналия месец. Вижте сега каква каша се стовари върху главата ми.
— И защо не ги прогони? — попита Елайъс.
— Не е толкова лесно да разкараш подобна група — обясни Ханк. — Освен това кметицата само дето не ми върза ръцете, след като реши да остави нещата такива, каквито са. Благодарение на нейна светлост сега имам две убийства за разкриване.
16.
Щом човек не може да спре реката, по-добре е да се остави на течението й.
Малко след девет на следващото утро Чарити паркира колата си две врати преди правната кантора на Филис Дартмур. Излезе и се насочи към единствената дрогерия в градчето. Искаше да купи някои неща, преди да отвори „Шепоти“ в десет.
Списъкът й включваше шампоан, сапун и тоалетна хартия. Нужни й бяха и марки. Животът продължава да си тече, дори когато една жена е съблазнена от енигматичен мъж или е започнала да попада на насилствено умрели хора, помисли си тя мрачно.
Денят се очертаваше да бъде дълъг, а тя определено не беше във форма. Един от проблемите се оказа безсънието. Щом затвореше очи виждаше как тялото на Рик Суинтън плува по повърхността на безкрайното черно море. През нощта се събужда няколко пъти и неизменно се пресягаше инстинктивно да потърси утеха в топлото, силно тяло на Елайъс. Ала него го нямаше.