Тя си е виновна, каза си Чарити. И снощи твърдеше, че ще се справи сама. Когато го казваше, си вярваше. Елайъс я остави пред входната й врата, а тя продължаваше да беснее заради подмятанията на Ханк Тубърн. Гневът й даваше сили. Едва по-късно, в леглото, неприятните образи изплуваха пред очите й.
Единствено се утешаваше, че прощалните думи на Елайъс бяха покана за вечеря днес. В отговор на предпазливата й забележка, че е неин ред да сготви, той сви рамене и подчерта колко й е задължен заради начина, по който го бе защитила пред Тубърн.
Чарити не се впусна в спор. Досети се, че той по свой начин се опитва да запълни празнината, зейнала помежду им, когато тя побесня по-рано вечерта.
Ако сега е готов да й предложи връзка, основаваща се единствено на секса, щеше да приеме. Все пак е някаква основа, доказваше си тя. Нещо, върху което да гради.
Видя неколцината мъже и жени, струпали се в края на пресечката пред пощата, и се поколеба дали да купи марките точно сега. Спокойно би се обзаложила, че основна тема на разговорите тази сутрин е новото убийство. Нямаше никакво желание да отговаря на безброй въпроси.
Стъклената врата с надпис Филис Дартмур, юрист, се отвори точно когато Чарити минаваше край нея. Филис я погледна с изтощени, отчаяни очи.
— Чарити, трябва да поговоря с теб.
Определено не се нуждаеше от продължителен разговор с Филис, но Чарити не успя да измисли цивилизован начин да го избегне. Неохотно спря.
— Чула си, предполагам, за Рик Суинтън — предпазливо подхвана Чарити.
— Да. Както и всички останали в града. — Филис огледа улицата, сякаш се страхуваше да не я видят с Чарити. Очевидно доволна, че никой не гледа към тях, направи бърз знак. — Влез. Моля те. Страшно важно е.
Чарити въздъхна и бавно влезе в кантората.
— Не мога да ти кажа кой знае колко. Само разбрах, че е бил застрелян. Според Тубърн, бил е използван същият пистолет. Не знам друго.
— Напротив. — Филис се настани зад елегантно, лъснато до блясък бюро от деветнадесети век и отпусна ръце отгоре му. — Знаеш, че аз имам относително добър мотив за убийството му.
Чарити се потресе. Много бавно се отпусна на един от тапицираните с кафява кожа столове.
— Да не говориш за снимките, които Суинтън е използвал да те шантажира?
— Да. — Големите подплънки на кремавото й ленено сако не успяваха да прикрият напрежението в шията и гърба на Филис. — Мнозина биха били готови да убият някого, който ги е шантажирал. Не отричам какво огромно облекчение изпитах в първия момент, когато узнах за смъртта на Суинтън.
— Не те виня.
— Но тогава се сетих, че ти си видяла снимките. А и си наясно с опита на Суинтън да ме изнудва. Знаеш, че имах причина да искам да го убия. Чарити, моля те кажи ми дали ще съобщиш на Тубърн за снимките.
— Не, определено не възнамерявам да му съобщавам, Филис, кълна се, нито за миг не ми е минало през ума, че ти си убила Суинтън. А дори и в такъв случай не бих съобщила на Тубърн за снимките.
Бегло облекчение пробяга през очите на Филис.
— Благодаря ти.
— Рик беше една гадна невестулка. Не бих казала, че останах очарована от противния маниер, по който бе решил да ме съблазни. Ханк спомена, че Суинтън е поръчал на двамата млади юначаги да вандалстват из къщата ми миналия месец. Представяш ли си?
Филис въздъхна.
— Рик наистина подхвърли, че ще съжалявам, но не съм допускала да стигне дотам.
— Казах ти как се хвалеше, че винаги си го връща по един или друг начин. Който и да го е прецакал, никога не е оставал ненаказан. Все това повтаряше.
— Но изглежда този път си го е получил.
— Да. — Филис разтърка чело, сякаш се мъчеше да разкара главоболие. — Господи, дори не разбирам какво съм открила у него. Не, не е истина. Знам какво ме привлече. Чистият секс, казано просто и ясно.
Чарити трепна.
— Доста примитивно. А обичаше ли да готви?
— Не. — Филис се намръщи. — Защо питаш?
— Няма значение. Виж, не се кори прекалено, Филис. Не само ти си го намирала за привлекателен.
— Знам. — Устните на Филис се извиха в самоиронична усмивка. — Явно и двете ни е водел в едно и също любовно гнездо.
— И двете?
— Бяхме поне две. А може да сме били и повече. Цяло чудо как не сме се сблъсквали, докато влизахме и излизахме от старата ловна хижа на семейство Пит. Намирах книжни салфетки в банята, използвани от друга, за да избърше червилото си. Веднъж открих разкъсан чорапогащник под леглото. Наистина отблъскващо, като се замислиш. Но по онова време се интересувах единствено от страхотния секс. Не обръщах внимание на още топлите чаршафи.