— Не е изключено Суинтън да е водил и някои от Пътешественичките горе. — Чарити си припомни думите на Арлин за сексуалните привички на Рик Суинтън. — Забавлявал се е, като е прелъстявал някои от по-младите жени в сектата.
— Не ме изненадва. Голяма отрепка беше.
Чарити я погледна.
— Смяташ ли, че освен теб е шантажирал и други? Например някой от Пътешествениците?
— Кой знае какво е правил злобният малък червей. — Филис се поколеба. — Я чакай. Да не загатваш за възможността някоя от другите му жертви да го е убила?
— Нямам представа. — Чарити стана. — Работа на Ханк Тубърн е да се занимава с тези неща, нали? — Стига Тубърн да не намесва Елайъс, тя бе готова да не се изправя на пътя му. — Трябва да вървя. Не се притеснявай. Нищо няма да спомена за снимките. Унищожила си ги, предполагам?
— Разбира се. Изгорих ги веднага след като си тръгна.
— Браво. — Чарити пристъпи към вратата. — Ще се видим на следващото събрание на градската управа.
— Почакай. Моля те. Само още нещо.
Чарити се извърна, за да я погледне през рамо.
— Какво?
— Защо си толкова сигурна, че не съм убила Суинтън?
Чарити се усмихна малко тъжно.
— Няма да повярваш, но ти и аз имаме общи черти.
Филис вдигна вежди.
— И ти ли имаш сексуални фантазии за това как си вързана. Леле-леле…
— Ъ… Не. Направо ще се побъркам, ако някой ме завърже и се опита да ме погъделичка. Имам известна склонност към клаустрофобия при… някои междуличностни ситуации.
— Не го отхвърляй, докато не си го опитала.
Чарити си пое въздух.
— Исках да кажа, че ако някой се опита да ме шантажира, щях да постъпя точно като теб.
— Да откажеш!
— Точно така. А ако не даде резултат, бих отишла при ченгетата.
Филис изправи рамене.
— Да. Ако бях получила още заплахи, колкото и да ми е неприятно, щях да се свържа с Тубърн или да наема частен детектив, за да се справи със ситуацията.
— Точно така. — Чарити сви рамене. — Рик Суинтън не заслужаваше нито ти, нито аз да бъдем осъдени за това, че сме го убили. Но дори една от нас да бе прибягнала до подобна драстична мярка, нямаше да е толкова тъпа, че да остави тялото пред прага на дома си.
Филис се намръщи.
— Съмнявам се доколко убиецът е искал Суинтън да бъде намерен. Приливът го изхвърлил на брега — поне така се говори. Следователно някой е разчитал трупът да изчезне в океана. Вероятно го е хвърлил от скалите с надеждата да бъде отнесен навътре.
— Всеки, който е живял тук повече от няколко месеца знае, че всичко хвърлено от скалите, неизменно се връща в залива.
Добре оформените вежди на Филис се свиха в замислено изражение.
— Права си.
Чарити продължи да разсъждава на глас:
— В такъв случай на убиеца или не му е пукало дали тялото ще бъде намерено, или направо е искал то да се появи.
— Не ми звучи правдоподобно. Защо да иска да бъде открито? По едно мъртво тяло има прекалено много потенциални улики. По-вероятно е убиецът да не е местен човек. Не е запознат с капризите на нашите приливи.
— Разчитал е трупът на Суинтън да бъде отнесен навътре в дълбоките води и да изчезне завинаги, така ли?
— Да. — Филис разсеяно се заигра със скъпата си писалка. — А това отново насочва следата към някой от Пътешествениците. Те са пришълците тук. Не знаят за особеностите на прилива, а разполагат с мотив. Не е изключено Пътешественикът, убил Гуендолин Пит, да е довършил и Суинтън. И то по същите причини. В края на краищата и Пит, и Суинтън възнамеряваха да оберат членовете на сектата.
— Права си. Но Тубърн твърди, че всички Пътешественици имат стабилно алиби. Значи, търси се местен човек — добави Чарити.
— Някой, комуто характерът на прилива е бил известен и все пак не му е пукало дали тялото ще бъде намерено?
— Или някой, който е бил толкова смутен, че не е бил на себе си, когато е натиснал спусъка.
След тези думи Чарити излезе и затвори вратата зад гърба си.
Храна и секс.
Допадаше му идеята да градят върху подобна здрава, солидна основа, прецени Елайъс. Храната и сексът са почти всичко, което в повечето случаи изгражда връзката между двама души. А и двете са изключително добри, когато ги прави с Чарити.
Беше малко след девет. Пазаруваше рано, преди да отвори „Талисмани и дрънкулки“, защото искаше да подбере най-пресните зеленчуци. Беше открил, че изчака ли до следобед, най-добрите изчезват.
Седеше замислен пред щанда: броколите бяха тъмнозелени, тук-там лилави — точно каквито трябваше да бъдат. Разгледа няколко, търсейки най-добрите.
Ястието за тази вечер представляваше критично събитие: трябваше да засвидетелства непокътнатата му връзка с Чарити. Искаше да й даде да разбере, че между тях има нещо солидно, истинско и важно. Много по-солидно, истинско и важно от онова, което е имало между нея и Брет Лофтъс. Или който и да е друг, ако ставаше въпрос.