— Колко убийци си срещала?
— Въпросът ти е неуместен. Знаеш ли, Филис каза нещо, което ме накара да се замисля. Всъщност подметна няколко неща.
— Какви точно?
Елайъс се загледа как Ханк излиза от полицейската кола.
Изражението върху широкото лице на инспектора беше мрачно. Стигна до тротоара, сви надясно и мина флегматично край кантората на Филис.
— Спомена как Рик Суинтън веднъж й споделил, че винаги си го връща — отвърна Чарити. — На никой, който го е прецакал, не се е разминало. Разполагаме с доста доказателства колко е права. Посещението в кухнята ми и двамата, дето изпрати да те пребият, например.
— А Арлин Фентън? Тя му каза да й се маха от очите.
— Той беше по-ядосан на теб, задето го прекъсна онази вечер, когато искаше да й се натрапи — отбеляза Чарити. — А и вероятно е преценил, че вече си е отмъстил на Арлин, защото той и Гуен бяха откраднали парите й.
— Май си права. — Елайъс се замисли. — И сигурно той е пъхнал снимките под вратата ти, надявайки се да ги използваш срещу Филис.
— Така е. Определено е държал да си отмъщава, Филис подметна още нещо, което ми стана интересно: Суинтън е водил и други в ловната хижа.
— Ловната хижа ли? — Елайъс видя как Ханк спря пред кантората за недвижими имоти на Пит. — Не ми ли каза веднъж, че Дженифър и Лейтън са се срещали там преди развода на Пит?
Ханк Тубърн се поколеба за малко, после като че ли се окопити в очакване на нещо неприятно, отвори вратата и влезе вътре.
— Да — призна Чарити. — Старата колиба на скалите. Както й да е — това ме кара да се замисля. Ако Тубърн е прав в предположенията си само за един убиец, тогава той търси убиец, който има някаква връзка и с Гуен Пит, и с Рик Суинтън. Някой, който е имал причина да ненавижда и двамата. От тази гледна точка списъкът се скъсява.
Елайъс видя как вратата на кантората на Пит отново се отваря.
— Спести си усилието да съставяш списък. Тубърн, очевидно, току-що арестува заподозрян номер едно.
— Какво? — Чарити сякаш изведнъж си даде сметка, че вниманието му е съсредоточено към нещо, което става зад гърба й. Извърна се. — Господи. Лейтън Пит. Ханк е арестувал Лейтън Пит!
Елайъс се загледа как Ханк настанява унилия Пит в колата. Белезниците около китките на Лейтън проблеснаха за миг, преди вратата да се затвори.
— Така е — съгласи се Елайъс. — Трябва да признаеш обаче колко е логично. Пит имаше предостатъчно причини да е сърдит и на бившата си съпруга, и на Рик Суинтън. Двамата заедно го разориха.
— Да.
Чарити видя Ханк да се настанява зад волана.
— Е, май свърши. — Елайъс изпита някакво дълбоко съжаление. — Следователно няма да имам възможност да те наблюдавам как отново се проявяваш като амазонка, за да ме защитаваш пред Ханк Тубърн.
— Не съм съвсем сигурна, че си напълно оневинен засега, Елайъс.
Тя звучеше доста сериозно.
— Защо не?
— Защото, според мен, Лейтън Пит не е убил нито бившата си съпруга, нито Суинтън.
Малко преди осем часа същата вечер Елайъс седеше по турски на възглавницата пред ниската масичка и наблюдаваше как Чарити поглъща и последните залъци от майсторски приготвените макарони. Изяде всичко, забеляза той, но не каза абсолютно нищо по отношение на храната. Вниманието й бе съсредоточено върху арестуването на Лейтън Пит.
Е, толкова за основните неща. Елайъс се чувстваше навъсен и раздразнителен. Тази вечер нещата не вървяха по план.
— Следобед научих от Тед, че Тубърн е намерил пистолета на Лейтън Пит в багажника на колата. Калибър двадесет и осем е — с такъв са били убити и Гуен, и Рик Суинтън. — Чарити остави вилицата и изгледа Елайъс очаквателно. — Е?
— Какво — е?
— Ами не намираш ли за малко странно Лейтън да задържи оръжието в багажника на колата си? Искам да кажа — няма логика.
— В убийствата рядко има логика. Хората, които убиват, обикновено не разсъждават ясно.
— Да, знам, но Лейтън не е глупав. Положително се е досещал, че е потенциален заподозрян. Защо ще задържи пистолета?
— Ами ако е възнамерявал да го използва отново?
За части от секундата Чарити изглеждаше ужасена.
— Не се сетих за това. — Мигом придоби замислен вид. — Не, и така няма логика. Нормално е да обвини единствено Гуен и Суинтън за фалита си.
— Губиш си времето, като се опитваш да разрешиш случая, Чарити. Това е задача на Тубърн.
— Знаеш ли какво мисля?
Той простена.
— Не, но нещо ми подсказва, че се готвиш да ми го съобщиш.
Тя се наведе напред над ниската масичка и го изгледа със стоманен поглед.
— Някой така е подредил уликите, че Лейтън да изглежда виновен.