Той се замисли над думите й.
— Едва ли, но по принцип е възможно.
— Доста възможно, ако ме питаш. Лейтън Пит не беше готов да извърши убийство. Той търсеше начин да спаси финансовото си положение, а не планираше отмъщение.
— Толкова ли си сигурна? — попита Елайъс суховато.
— Приеми го като интуиция.
— Само така бих го нарекъл. Чарити, накъде биеш?
Тя изправи рамене.
— Все още си уязвим и това ме изнервя.
— Моля?
— Ако се окаже, че уликите срещу Лейтън са нагласени, пръстът на обвинението отново ще се насочи право към теб. Това не ми харесва.
— И на мен не ми е любимият пръст — съгласи се той, — но не допускам да бъде насочен към мен.
— Още не си напълно оневинен, Елайъс. Цял ден мисля по въпроса и стигнах до заключението колко е наложително да предприемем активни мерки, за да предотвратим някой да те забърка в тази каша.
Елайъс стана бдителен.
— Активни мерки ли?
— Точно така. — Изправи се и събра чиниите накуп. — Сами трябва да проверим фактите — да видим дали няма да открием нови улики.
— Улики? — Бдителността му се превърна в чиста тревога. — Полудя ли? Случаят приключи. Тубърн е добро ченге. Нямаше да арестува Пит, ако не разполага със солидни основания.
Тя отиде в кухнята и го погледна през плота. Очите й бяха затъмнени от тревога.
— Не ме интересува какви доказателства са открили в багажника на Лейтъновата кола. Казах ти — не допускам той да е убил Гуен или Рик. Следователно наоколо продължава да кръжи незаловен убиец. И докато е така, ти си изложен на риск. Защото ако Лейтън Пит докаже невинността си, ти си следващият най-вероятен заподозрян.
— Как ли пък не.
— Истина е, Елайъс. Необходимо е да предприемем нещо да те предпазим. Нужна ни е повече информация. Щом Суинтън е шантажирал Филис, сигурно е изнудвал и други. Предположението е логично, нали?
Тя прави всичко това за него, напомни си Елайъс. Намери утеха в това заключение.
— И откъде точно предлагаш да започнем? — попита той предпазливо.
— Старата ловна хижа. — Тя остави чиниите в мивката. — Ще се почувствам по-добре, ако открием още някой, който е имал вземане-даване със Суинтън. Някой, който има какво да крие. Скоро ще се стъмни. Искам да огледам набързо любовното гнезденце на Рик Суинтън.
Сгушена в гъстите сенки на борови дървета, старата колиба отстоеше на повече от триста метра от главния път.
Склонът на хълма се извисяваше зад нея и я прикриваше от случайни погледи.
Постройката беше окаяно разнебитена, прецени Елайъс. Дори през нощта личеше, че от години никой не я е ремонтирал. Стрехите се спускаха заплашително към задната веранда, която изглеждаше пред разпадане.
— Е, няма какво да се притесняваме, че някой ще види светлината от фаровете ни — обяви Чарити весело, докато заобикаляше предницата на джипа, за да застане до Елайъс. — Виждаш ли? Казах ти колко лесно ще бъде.
Погледна я: облечена в джинси и тъмен пуловер, с вързана на опашка коса, тя бе обзета от някакъв нетърпелив ентусиазъм, който определено го тревожеше.
— Искам да се знае, че макар да оценявам мотивите ти, не съм особено щастлив да осъществим твоя план.
— Негодувах ли, оплаквах ли се, когато претърсваше караваната на Суинтън?
— Да. Безкрайно.
— Е, сега е по-различно. Онази нощ половината град беше паркирал наоколо. А тук сме сами.
— Чарити, това не е нужно. Шансът да се открие нещо тук е равен почти на нула.
— Човек никога не знае. Все е някакво място, откъдето да се започне. Хайде да влезем.
Тя тръгна решително към порутената задна веранда.
Елайъс се замисли тъжно за първоначалните си намерения за тази вечер. Храна и секс. Приятни, основни, елементарни неща. Досега Чарити и той щяха да са в леглото. Но си даваше сметка за невъзможността да я отклони от целта й.
Неохотно я последва по стъпалата. Чарити вече стоеше до прозореца. Прокара лъча на фенерчето по перваза.
— Знаеш ли как се отваря прозорец отвън? — попита тя като си играеше с куката.
— Защо не опитаме първо с вратата? — Елайъс прекоси верандата, за да застане до задната врата. — Съмнявам се някой да си даде труда да заключва това място.
Хвана топката и енергично я завъртя. Вратата се отвори с шумно изскърцване.
— Хубаво хрумване — отбеляза Чарити.
— Благодаря. Редно е мъжът да се чувства полезен.
Елайъс влезе в малката колиба.
Чарити бързо го последва. Лъхна я силна миризма на плесен.
— Олеле. — Чарити се престори, че се задавя. — Тук вони ужасно. Не е точно парфюмиран любовен будоар.
— Не е. — В помещението имаше влага, изглежда не бе проветрявано от години. — Но не е изключено партньорките на Рик да са се чувствали добре.