Затова пък знаеше, че не може да си наложи да се обади по телефона на американския си колега. Сега осъзна, че би било проява на безсилие, точно каквато беше цялата му кариера. Книгата вече бе прочетена. Нека някой друг да затвори последната страница.
11.
МОРСКА ПРОМЯНА
Реформеният търговски декрет имаше до този момент двеста двупартийни поддръжници. Пленарните разисквания бяха необичайно кратки, най-вече защото малцина имаха кураж да се изкажат срещу него. Голяма вашингтонска фирма за рекламна дейност учудващо прекрати договора си с японски конгломерат и тъй като се занимаваше с реклама, пусна официално съобщение в пресата, като така оповести края на едни четиринадесетгодишни отношения. Съчетанието от случая при Оук Ридж и често цитираната язвителна забележка на Ал Трент по отношение на висш лобист направи живота изключително труден за хората, служещи на чуждестранни интереси, които се въртяха в кулоарите на Конгреса. Лобистите изобщо не попречиха на законопроекта. Като да бяха един човек, те докладваха на работодателите си, че законопроектът просто не може да не бъде приет, че каквито и да било спъващи промени по декрета са напълно немислими и че единствената възможна реакция е да погледнат в перспектива и да го преодолеят. След време приятелите им в Конгреса пак щяха да могат да ги подкрепят, просто не сега.
Просто не сега, а? В Япония циничното определение за добър политик бе същото като в Америка: държавен служител, който, купен веднъж, си остава купен завинаги. Работодателите си помислиха за всичките пари, подпомогнали толкова много кампании, за хилядадоларовите куверти за вечери, отрупани с посредствена храна, които бяха купени от или по-точно за американските служители от многонационалните им корпорации, сетиха се за екскурзиите по игрищата за голф, за развлеченията при командировките в Япония или някъде другаде, за личните контакти и осъзнаха, че след всичко това нямаше капка благодарност този единствен път, когато наистина им бе нужна. Просто Америка изобщо не приличаше на Япония. Нейните законодатели не се чувстваха задължени да се отплатят, а лобистите, също купени предварително, им казваха, че нещата трябвало да станат така. За какво тогава бяха похарчили всички тези пари?
За да погледнат в перспектива? Перспективата беше наистина хубава, докато изгледите за непосредственото бъдеще бяха приятни и закономерни. Обстоятелствата бяха позволили на Япония да гледа в перспектива близо четиридесет години. Днес обаче това вече не важеше. На четвърти, сряда, когато декретът мина през пленарните разисквания, индексът Никей Дау падна до 12 841 йени, приблизително една трета от доскорошната му стойност, и паниката в страната вече бе съвсем реална.
— „Сливовите цветове разцъфват и леките жени в бордея с нови шалове цъфват.“
Кларк си помисли, че думите може и да създаваха поезия на японски (стихотворението беше известно), но на английски звучаха адски безсмислено. Поне за него, ала въздействието им върху мъжа пред него бе забележително.
— Олег Юриевич ви праща много поздрави.
— Много време мина — заекна мъжът, след като около пет секунди добре прикриваше паниката си.
— Имахме затруднения вкъщи — обясни Кларк с лек акцент.
Исаму Кимура беше административен служител в Министерството на международната търговия и промишлеността, ММТП, гръбнака на инициативата, наречена някога „Обединена Япония“. Като такъв той често се срещаше с чужденци и най-вече с чужди журналисти, така че прие поканата на Иван Сергеевич Клерк, пристигнал наскоро в Япония от Москва заедно с един фотограф, който снимаше някъде другаде.
— Изглежда, времената ще са трудни и за вашата страна — добави Клерк, като се чудеше каква реакция ще последва. Трябваше да подходи малко грубо към човека. Възможно беше да се противопостави на идеята за повторното му активизиране, след като повече от две години не бе имал никакви контакти. При такива случаи според политиката на КГБ трябваше да му се изясни, че вкопчат ли се веднъж в теб, никога не те пускат. Такава беше и политиката на ЦРУ, разбира се.
— Истински кошмар — призна Кимура, след като помисли няколко секунди и отпи голяма глътка от сакето на масата.
— Ако смятате, че американците създават трудности, поставете се на мястото на един руснак. Страната, в която отраснах и която ме отхрани и възпита, вече я няма. Осъзнавате ли, че всъщност трябва да се издържам чрез работата си в „Интерфакс“? Даже не мога да изпълнявам задълженията си редовно. — Кларк поклати печално глава и пресуши чашата си.