„Само едно попадение“ — каза си полковникът. Е, налагаше се да се задоволи и с това. Летящият зад него пилот му бе отнел последния F-15J. Южният самолет от формацията свали три, а изтребителите „Ийгъл“ очистиха останалите пет, когато им отрязаха подкреплението и те внезапно и неочаквано станаха уязвими. Можеше да се предположи, че екипът от операция ЗОРО е отстранил третия Е-767. „Като цяло тази нощ свършихме добра работа, ама акцията продължи дълго“ — помисли си той, докато събираше отново четиричленната ескадрила за срещата с „танкера“ и съсипващия тричасов полет до Шемия. Най-кофти им действаше наложеното мълчание в ефира. Някои от хората му сигурно отдаваха голямо значение на победата и искаха да говорят само за себе си, както правеха летците изтребители, изпълнили задачата и оживели, така че да могат да разкажат всичко. Каза си, че това скоро щеше да се промени, тъй като принудителната тишина го накара да си спомни първото в живота му сваляне на самолет. На него имаше тридесет човека. Дявол го взел, би трябвало да се радва, когато улучи някого, нали? Защо тогава не изпитваше радост?
Дъч Клагет реши, че току-що се е случило нещо интересно. Все още улавяха откъслечни сигнали от подводницата SSK в района им, ала който и да беше на нея, бе свил на север и се бе отдалечил от тях, с което позволи на „Тенеси“ да остане на поста си. Както правеха патрулиращите подводници, той се беше качил достатъчно близо до повърхността, за да извади електронно-комутационната си антена и да следи радарите на японските самолети през последните ден-два с цел евентуално да помогне на другите с наученото. Подводниците се занимаваха със събирането на електронна информация още преди Клагет да кандидатства за военноморската академия в Анаполис и сега в екипажа му имаше и двама електронни оператори, които наистина показваха дарба. Системите им за контролни приемания обаче бяха установили два контакта, които просто изчезнаха… Пуф! Сетне уловиха някакви разговори в радиоефира, които им звучаха развълнувано, като един по един гласовете се загубиха някъде на север от тях.
— Мислите ли, че току-що наваксахме в резултата, капитане? — попита лейтенант Шоу с очакването Клагет да знае, защото се предполагаше, че капитаните трябва да знаят всичко, макар това да не бе вярно.
— Така изглежда.
— „Контрол“, тук „Сонар“.
— „Контрол“ слуша.
— Приятелчето пак си поема въздух, курс нула-нула-девет, контактът вероятно е в конвергентна зона — предположи главният сонарен оператор.
— Ще започна проследяване — каза Шоу и се отправи назад към таблото.
— И така, какво е станало? — поинтересува се Дърлинг.
— Свалихме три от радарните им самолети, а ударната група унищожи патрула им от изтребители. — Моментът обаче не бе подходящ за злорадстване.
— Това ли е най-деликатната част?
— Да, сър. — Райън кимна. — Нужно ни е да останат объркани малко по-дълго време, но засега те знаят, че нещо става. Съзнават…
— Съзнават, че в крайна сметка войната може да се окаже истинска. Някакви новини за Кога?
— Още не.
Беше четири сутринта и на тримата мъже умората им личеше. Кога бе преодолял засега стреса си и се мъчеше да използва ума, а не емоциите си, докато двамата му домакини (за своя изненада, той мислеше за тях именно като за такива) го разкарваха наоколо с колата си и се питаха дали постъпиха умно, като оставиха жив пазача пред апартамента на Ямата. Досега би трябвало да се е раздвижил. Дали щеше да повика полиция? Или някой друг? До какво ли щеше да доведе тазвечершното приключение?
— Откъде да зная дали мога да ви се доверя? — попита Кога след продължително мълчание.
Кларк стисна волана толкова силно, че остави отпечатъци върху пластмасата. Само филмите и телевизията предизвикваха такива тъпанарски въпроси. В тези „средства за информация“ шпионите правеха всякакви засукани неща с надеждата да надхитрят не по-малко надарените противници, срещу които се бяха изправили. В действителността бе различно. Планираш операциите толкова просто, колкото можеш, тъй като дори най-простите неща могат да те провалят. А ако съперникът ти е чак толкова гениален, няма дори да знаеш кой, по дяволите, е той. Да подмамиш пък хората да сторят всичко, което ти се иска, се получава само ако предоставиш на противника една-единствена възможност и даже тогава по-често става така, че той пак прави нещо неочаквано.