— Искам да кажа, че Кога е изчезнал, а Канеда е мъртъв. Един човек от охраната ви е все още жив, но е видял само, че са били двама-трима гайджин. Те са го извадили от строя, а той даже не знае как.
— Какво се прави по въпроса?
— Проучването е работа на полицията — уведоми Казуо Таока шефа си. — Не съм им казал за Кога, разбира се.
— Трябва да бъде намерен, и то бързо. — Ямата погледна през прозореца. Късметът още не го беше изоставил. В крайна сметка обаждането го завари у дома.
— Не зная…
— Аз пък зная. Благодаря за информацията. — Ямата прекъсна връзката, след което сам направи едно обаждане.
Мъри бързо мина през охраната на Белия дом, тъй като остави пистолета си в служебната кола. За него месецът не мина по-добре, отколкото за останалите правителствени служители. Той издъни случая „Линдърс“ с детинска грешка. „Бренди плюс упойващо лекарство“ — повтори си той за пореден път, като се чудеше какво точно имат да му кажат по въпроса Райън и президентът. Съдебният случай се бе разпаднал и го радваше единствено фактът, че поне не изправи един може би невинен човек пред съда и не злепостави още повече Бюрото. Дали Килти имаше някаква вина или не, беше второстепенен въпрос за служителя на ФБР. Щом не можеш да го докажеш пред съдебните заседатели, значи обвиняемият е невинен, и толкова. Човекът скоро щеше да напусне държавния пост завинаги. „И това е нещо“ — каза си Мъри, докато някакъв таен агент го водеше не към кабинета на Райън, а към онзи в противоположния ъгъл на Западното крило.
— Здрасти, Дан — поздрави Джак и се изправи, когато той влезе.
— Господин президент — бяха първите думи на Мъри. Не познаваше другия човек в залата.
— Здравейте, аз съм Скот Адлер.
— Приятно ми е, сър. — Мъри пое ръката му. „О, този човек ръководи преговорите с японците“ — осъзна той.
Вече бяха свършили част от работата. Райън не можеше да повярва, че информацията е изтекла от Адлер. Единствените, които също знаеха за това, бяха самият той, президентът, Брет Хансън, Ед и Мери Пат и може би няколко секретари. Както и Кристофър Кук.
— Строго ли контролираме японските дипломати? — попита Джак.
— Не могат да направят и няколко крачки, без някой да ги наглежда — увери го Мъри. — За шпионаж ли става дума?
— Вероятно. Изтече изключително важна информация.
— Сигурно е Кук — каза Адлер. — Не може да е друг.
— Добре, има някои неща, които трябва да знаете — рече съветникът по националната сигурност. — Преди по-малко от три часа разпердушинихме и потопихме частите им за въздушна отбрана. Смятаме, че сме свалили десет-единайсет самолета. — Би могъл да продължи, ала не го направи. В края на краищата още съществуваше възможността информаторът да е Адлер, а следващата фаза от операция ЗОРО трябваше да бъде изненадваща.
— Това ще ги изнерви, а те все още имат ядрени оръжия. Лошо съчетание, Джак — изтъкна заместникът на държавния секретар.
„Ядрени оръжия ли? Исусе Христе!“ — помисли си Мъри.
— Някакви промени в позициите им на преговорите? — поинтересува се президентът.
— Никакви, сър. — Адлер поклати глава. — Ще ни предложат да ни върнат Гуам, обаче искат останалите Мариански острови да си останат техни. Не отстъпват ни педя от тях и нищо от нещата, което им казах, не ги разколеба.
— Добре. — Райън се извърна. — Дан, установихме контакт с Могатару Кога…
— Бившия министър-председател, нали? — попита Дан, защото искаше да е сигурен, че се справя с темпото на разговора.
Джак кимна.
— Правилно. ЦРУ изпрати двама агенти в Япония, представящи се за руснаци, и те са се срещнали с Кога под това прикритие. Самият Кога обаче бе отвлечен от човека, който според нас командва целия парад. Той казал на Кога, че знае за контактите му с американци.
— Трябва да е Кук — повтори Адлер. — Никой друг от делегацията не знае, а и Крис осъществява неофициалните ни контакти с техния втори, Сейджи Нагумо. — Дипломатът направи пауза, след което показа гнева си: — Идеален план, нали?
— Разследване за шпионаж? — поинтересува се Мъри.
Стори му се показателно, че президентът остави отговора на Райън.
— Бързо и безшумно, Дан.
— А после? — поиска да знае Адлер.
— Ако е той, обръщаме хастара на копелето. — Мъри веднага кимна, като чу използвания от ФБР израз.
— Какво искаш да кажеш, Джак? — попита Дърлинг.
— Отваря се чудесна възможност. Те си мислят, че имат сигурен източник, а и показаха готовността си да използват информацията му. Добре тогава, можем да използваме това в наша полза. Пускаме им някаква пикантна информация и сетне им скъсваме задниците.