— Сега нещата се ръководят политически — обясни Адлер и отвърна очи, за да се освободи от собственото си напрежение с продължителна въздишка. — Трябваше да се направи, Крис.
— Ами ядрените им оръжия?
Заместникът на държавния секретар сви смутено рамене.
— Не мислим, че са толкова откачени.
— Не мислим значи? Кой гений стигна до тази оценка?
— Райън, кой друг? — Адлер замълча. — Той ръководи нещата. Смята, че следващият най-хитър ход е да блокираме… Така де, да обявим морска забранена зона, както направиха британците при Фолклендските острови. Да им прекъснем нефта.
— Хиляда деветстотин четиридесет и първа наново, така ли? Мислех, че този идиот е историк. Точно така започна една световна война, в случай че някой е забравил!
— Тази опасност… Хм, ако Кога има смелостта да се изкаже открито, според нас правителството им ще се разпадне. Така че — добави Скот — разбери от противниковата страна какво… Ъъ, колко е силна всъщност опозицията.
— Играем опасна игра, човече.
— Несъмнено — съгласи се Адлер, като го гледаше право в очите.
Кук се обърна и мина от другата страна на терасата. Преди на Адлер му се струваше, че това е нормална част от работата им, част от наръчника за сериозни преговори. Колко глупаво от негова страна, тъй като истинските разисквания не биваше да стават на кафе, чай и бисквити, понеже безкористните членове на комисията по преговорите не искаха да рискуват да кажат нещо, което… „Да, правилата са точно такива“ — напомни си той. И другата страна се възползва много умело от тях. Гледаше как двамата мъже разговарят. Японският посланик изглеждаше далеч по-притеснен от най-главния си подчинен. „Какво всъщност си мислиш?“ Адлер би убил, за да узнае. Сега беше твърде лесно да възприеме посланика като личен враг, което щеше да е грешка. Той бе професионалист и служеше на страната си, както се беше заклел и за което му се плащаше. Погледите им се срещнаха за кратко, когато и двамата нарочно се стремяха да не гледат към Нагумо и Кук, и невъзмутимостта на професионалиста се пропука за миг, само за секунда, тъй като двамата мъже осъзнаваха, че става въпрос за война, за живот и смърт, разрешаването на които въпроси им бе наложено от други. Странен момент на другарство, в който те се питаха как нещата се бяха съсипали до такава степен и как се бяха оставили други да злоупотребяват жестоко с професионалните им умения.
— Това би било много глупав ход — рече любезно Нагумо и се насили да се усмихне.
— Ако имаш съобщителен канал до Кога, най-добре ще е да започнеш да го използваш.
— Имам, ала е прекалено рано за това, Кристофър. Трябва да получим нещо в замяна. Не го ли разбират хората ви?
— Дърлинг не може да бъде преизбран, ако изтъргува тридесет и няколко хиляди американски граждани. — Нещата наистина бяха толкова прости. — Ако това означава, че трябва да убие няколко хиляди твои сънародници, той ще го направи. А и вероятно смята, че прякото заплашване на икономиката ви е изгоден изход.
— Положението би се променило, ако народът ви знаеше…
— А как ще реагират вашите граждани, когато научат? — Кук познаваше достатъчно добре Япония и му бе ясно, че обикновените мъже и жени гледат на ядрените оръжия с погнуса. Любопитното беше, че американците бяха стигнали до същото становище. Дипломатът си каза, че може би здравият разум избива на повърхността, но не достатъчно бързо и не по този повод.
— Те ще разберат, че тези оръжия са от първостепенно значение за новите ни интереси — отвърна бързо Нагумо, с което изненада американеца. — Ти обаче си прав, жизненоважно е и те никога да не бъдат използвани, затова трябва да предотвратим опита ви да задушите икономиката ни. Ако не успеем, ще умрат хора.
— Хора умират и сега, Сейджи, ако се съди по днешните думи на шефа ти.
След тази забележка двамата мъже се върнаха при съответните водачи на делегациите.
— Е? — попита Адлер.
— Казва, че поддържа контакт с Кога.
Тази част от мозайката бе толкова очевидна, че ФБР не се сети за нея и почти се шашна, когато Адлер я предложи, но той познаваше Кук. Той харесваше ролята си в тези дипломатически разговори, харесваше я твърде много, нравеше му се и значимостта, която беше придобил. Дори сега Кук не съзнаваше какво е изръсил просто така. Не бе съвсем категорично доказателство за закононарушение, ала стигаше, за да убеди Адлер, че помощникът му е почти със сигурност информаторът. Кук вероятно току-що беше издал още нещо, въпреки че ставаше дума за измислица на Райън. Припомни си, че преди години, когато Райън бе просто част от една външна група, внедрена да преразгледа похватите на ЦРУ, той стана център на внимание с изобретяването на капана за доносници. Е, бяха го заложили отново.