Язовирната стена, сто и тридесет метра висока и почти толкова дебела, изтъняваше с нарастването на височината и на преливника достигаше широчина едва десет метра. Стабилен, за да противостои на тежестта на водния запас, който задържаше, както и за да издържи на земетресенията, тормозещи Япония, той произвеждаше електричество повече от тридесет години.
Първата бомба падна седемдесет метра под преливника. Тежка и с плътна обшивка от закалена стомана, тя проникна на петнадесет метра в конструкцията, преди да избухне, и първоначално проби миниатюрна кухина в бетона. Вибрациите от удара се разнасяха като вълни по огромната язовирна стена, когато втората бомба се заби пет метра над първата.
Там имаше пазач, чиято дрямка бе прекъсната от шума в долната част на долината, ала той пропусна светлинното зрелище и се чудеше какво е чул, когато видя първото притъпено проблясване, идващо като че ли от вътрешността на язовира. Той чу падането на втората бомба и със закъснение от секунда-две трусът едва не го повали.
— Божичко, всички ли унищожихме? — попита Райън. Противно на общественото убеждение, а сега и на личното му пламенно желание, Националната разузнавателна служба никога не бе прокарвала кабели за спътникова картина на живо в Белия дом. Налагаше се да разчита на друг човек, гледащ събитията на телевизор в една от залите на Пентагона.
— Не е сигурно, сър. Всичките бяха добри попадения… Тоест някои от тях, но част от бомбите избухнаха преждевременно…
— Какво значи това?
— Изглежда, са експлодирали във въздуха… Така де, три от тях, до една от последния бомбардировач. Сега се опитваме да разграничим отделните силози и…
— Останали ли са някои незасегнати, по дяволите? — запита Райън. Нима рискованата акция се беше провалила?
— Един, може би два, не сме сигурни. Чакайте да ви се обадя, става ли? — попита аналитикът доста жаловито. — Над мястото ще мине друг спътник след няколко минути.
Язовирът можеше и да издържи на двата взрива, обаче третият, на двадесет метра от преливника, отвори дупка, или по-скоро откърти голям къс бетон с триъгълна форма. Блокът се изстреля напред, сетне спря, задържан от неимоверното триене с изкуствената скала, и в един момент пазачът се чудеше дали бентът няма да издържи. Четвъртата бомба попадна в средата на този блок и го разчупи. Когато прахът се разсея, той бе заменен от мъгла и изпарения, тъй като водата започна да се излива през тридесетметровата дупка, издълбана в язовирната предна стена. Отворът растеше пред очите на пазача и на него чак тогава му хрумна да се втурне към бараката си и да предупреди по телефона хората надолу по течението. По това време вече реката, преродила се след три десетилетия принудителен сън, се спускаше с грохот в долината, която беше извайвала стотици хилядолетия.
— Е? — настояваше да знае човекът в Токио.
— Една от ракетите, изглежда, е напълно невредима. Тоест номер девет. Номер две… Хм, може да е понесла някакви незначителни щети. Сега хората ми проверяват всичките. Какви са нарежданията ви?
— Подгответе се за евентуално изстрелване и чакайте потвърждение.
— Хай. — В слушалката се чу щракване.
„Какво да правя сега?“ — питаше се дежурният офицер. За него това бе новост, цялата тази идея за боравене с ядрени оръжия никога не беше му се нравила и той не искаше тази работа, но никой не го питаше. Наизустеният протокол със заповеди бързо изникна в паметта му и той вдигна телефона (просто един обикновен черен апарат; не бяха имали време за театралните ефекти, които американците обичаха), за да се обади на министър-председателя.
— Да, какво има?
— Гото-сан, обаждам се от министерството. Извършено е нападение срещу ракетите ни!
— Какво? Кога? — запита премиерът. — Много ли е зле?
— В изправност са една, може би две ракети. Останалите е възможно да са унищожени. Сега проверяваме всичките. — Старшият дежурен офицер усещаше яростта в другия край на линията.
— Колко бързо можете да ги подготвите за изстрелване?
— За няколко минути. Вече дадох нареждане да ги приведат в готовност за изстрелване. — Офицерът разтвори една книга с инструкции, за да установи процедурите, нужни за самото изстрелване на тези проклетии. Бе запознат с тях, естествено, ала в този напечен момент изпитваше необходимост да ги вижда написани пред себе си, когато останалите в дежурния команден център се обърнаха и се втренчиха в него в зловещо мълчание.