Близо тристатонният самолет с немалко гориво се заби в източната фасада на сградата със скорост триста възла. При сблъсъка боингът се разхвърча на части. Макар той да бе крехък като птица, скоростта и масата му вече бяха разбили колоните около стените. Сетне дойде ред на самото здание. Щом крилата се счупиха, двигателите, представляващи единствените наистина здрави самолетни части, се изстреляха напред, като единият направо проби парламентарната зала и излезе от другата й страна. В каменните стени на сградата на Конгреса нямаше строителна стомана, тъй като ги бяха издигнали в епоха, когато се е смятало, че слагането на камък върху камък е най-сигурната форма на строене. Цялата източна фасада на южното крило беше разтрошена на чакъл, който се разхвърча на запад, ала истинските последствия от катастрофата дойдоха след секунда-две, тъкмо колкото покривът да тръгне да се срутва върху деветстотинте човека в залата: сто тона самолетно гориво изригнаха от надупчените резервоари и започнаха да се образуват пари при преминаването между каменните блокове. След секунда то се запали от някаква искра и огромно огнено кълбо погълна всичко във и извън сградата. Почти вулканичните пламъци подадоха езици навън в търсене на въздух и коридори, все още нелишени от кислород, и ударната вълна обхвана цялото здание и стигна дори до мазето.
Първоначалният удар бе достатъчен, за да събори всички на колене, и сега тайните агенти бяха на ръба на паниката. Първото инстинктивно действие на Райън беше да грабне най-малката си дъщеря, след което повали останалите от семейството си на пода и ги покри с тялото си. Едва успя да залегне, когато нещо го накара да погледне назад, към северната част на тунела. Оттам дойде шум и секунда по-късно се появи приближаваща се оранжева огнена стена. Нямаше време дори да каже нещо. Той натисна главата на жена си надолу, а после още две тела паднаха върху им и ги покриха. Времето му стигна само колкото да погледне пак към напредващите пламъци…
… над главите им огненото кълбо вече бе изчерпало запаса от кислород. Растящият като гъба облак се извиси нагоре, като сам създаде микробуря и изсмука навън въздуха и керосиновите пари от сградата, чиито обитатели той вече беше убил…
… те спряха на по-малко от тридесет метра, след което се отдръпнаха толкова бързо, колкото преди малко се приближаваха, и през тунела за миг профуча ураган, носещ се в обратна посока. Една врата, изтръгната от пантите си, се наклони към тях, но падна встрани. Малката Кейти пищеше от ужас и болка, причинена от цялата тази тежест върху й. Очите на Кати бяха широко отворени и втренчени в съпруга й.
— Движение! — извика преди всички Андреа Прайс, при което агентите вдигнаха всички членове на семейството и ги понесоха или повлякоха към съседната сграда, оставяйки двамата парламентаристи да ги настигнат сами. Това им отне по-малко от минута, а сетне специален агент Прайс отново изпревари останалите: — Господин президент, добре ли сте?
— Какво, по дяволите… — Райън се огледа и отиде при децата си. Дрехите им бяха раздърпани, ала иначе изглеждаха добре. — Кати?
— Нищо ми няма, Джак. — После тя прегледа малките, както направи някога и в Лондон. — Добре са. А ти?
Последва оглушителен трясък, от който земята потрепери, и Кейти Райън пак изпищя.
— Прайс вика Уолкър — каза в микрофона си агентът. — Прайс вика Уолкър… Нека някой се обади веднага!
— Прайс, тук ТРЕТИ СТРЕЛЕЦ. Всичко отиде по дяволите, току-що рухна и сводът. ФЕХТОВАЧА добре ли е?
— Какво, по дяволите, беше това? — каза задъхано Сам Фелоус, застанал на колене. Прайс нямаше време дори да чуе въпроса.
— Да. ФЕКТОВАЧА, ХИРУРГЪТ и… Мамка му, още не сме им дали кодови имена. Децата са… Тук всички са добре. — Дори тя съзнаваше, че преувеличава. Въздухът около тях все още се движеше и се всмукваше от тунела, за да поддържа пламъците в сградата на Конгреса.
Агентите вече възвръщаха хладнокръвието си. Оръжията още бяха в ръцете им и ако в този момент в коридора се появеше дори някой портиер, той можеше да загуби живота си, обаче един по един те си поеха дълбоко въздух и се поотпуснаха, като същевременно се мъчеха да се съсредоточат върху онова, за което ги бяха обучавали.
— Насам! — обади се Прайс и ги поведе, стиснала пистолета с две ръце. — ТРЕТИ СТРЕЛЕЦ, докарайте кола пред югоизточния изход… веднага!