— Това не може да се нарече новост, Джак. През последните няколко години безшумно проучвахме данни, сочещи, че млади дами са били… подлъгани? Трудно ми е да го изразя правилно с думи. Договори за модели и такива неща. Който и да ги набира, е много предпазлив. Млади жени отиват там да работят като модели, да се снимат в реклами и тем подобни. Случва се постоянно. Някои са започнали американските си кариери там. При никоя от проверките ни не изскочи нещо, ала всичко показва, че някои момичета са изчезнали. Всъщност една отговаря на описанието на твоя човек. Кимбърли някоя си, не си спомням фамилията й. Баща й е капитан в сиатълския полицейски участък, а съседът му е стратегически авиационен командир в Сиатъл. Тихомълком използвахме връзките си в японските полицейски управления. Нямахме късмет.
— Какво ти подсказва инстинктът? — попита Райън.
— Слушай, Джак, хора изчезват непрекъснато. Много момиченца просто си стягат багажа и напускат дома, за да си прокарват път в света. Наречи го отчасти феминизъм, отчасти просто желание да станеш независим човек. Случва се непрекъснато. Тази Кимбърли някоя си е двадесетгодишна, не й е вървяло в училище и просто е изчезнала. Нищо не подсказва отвличане, а и на двадесет си свободен гражданин, нали така? Нямаме никакво право да започнем съдебно разследване. Е, добре, баща й е ченге, съседът му пък е федерален и затова подушихме наоколо. Не открихме обаче абсолютно нищо, а по-далеч не можем да отидем без доказателство, че някой закон може да е бил нарушен. Такива доказателства няма.
— Искаш да кажеш, че ако изчезне момиче над осемнадесет, не можете…
— Не, без доказателства за престъпление не можем. Нямаме толкова персонал, че да проследяваме всеки, който реши да гради бъдещето си, без да уведоми мама и татко.
— Не отговори на първия ми въпрос, Дан — забеляза Джак, с което притесни госта си.
— Там има хора, които обичат жените им да са с руса коса и нормални очи. Има и прекомерен брой липсващи момичета, които са блондинки. Отначало не можехме да го проумеем, докато една агентка не започнала да пита приятелите им дали момичетата случайно не са си боядисвали косата напоследък. Разбира се, отговорът бил „да“ и оттогава тя започнала да задава въпроса редовно. Имало достатъчно „да“, че да му се види необичайно на човек. Така че, да, според мен нещо става, но няма за какво да се хванем, за да продължим — заключи Мъри. След малко добави: — Ако въпросният случай е свързан с националната сигурност… тогава…
— Какво? — попита Джак.
— Да оставим Управлението да провери?
Райън за първи път чуваше от служител на ФБР, че ЦРУ са способни да разследват нещо. Бюрото пазеше територията си със свирепостта на майка гризли, защищаваща мечетата си.
— Продължавай, Дан.
— Там има процъфтяваща сексиндустрия. Да вземем порното, което обичат: то е предимно американско. Разголените снимки, които виждаш в списанията им, са основно на бели жени. Случайно най-близката страна, предлагаща такива жени, сме ние. Подозираме, че някои от тези момичета не са само модели, но пак не успяхме да открием нищо солидно, за да го проследим. — Мъри не добави, че другият проблем е нож с две остриета. Ако нещо действително ставаше, той не бе сигурен каква помощ ще получи от местните власти: тоест момичетата можеха да изчезнат завинаги. Ако пък нямаше нищо, естеството на разследването щеше да се разчуе и всичко щеше да свърши отразено в пресата като поредната расистка нападка срещу Япония. — Както и да е, изглежда, ЦРУ провежда операция там. Моят най-приятелски съвет е да я разгърнете малко. Ако искаш, мога да информирам някои хора за това, което знаем. Не е много, ала все пак имаме фотографии.
— Как така знаеш толкова много?
— Стратегически авиационен командир в Сиатъл е Чък О’Кийф. Някога работех под негово командване. Той ме накара да говоря по въпроса с Бил Шоу и шефът одобри един безшумен оглед, но това не доведе доникъде, а пък дивизията на Чък и така има предостатъчно работа.
— Ще говоря с Мери Пат. Ами другият въпрос?
— Съжалявам, приятел, но за това ще трябва да питаш Шефа.
„Проклятие! — помисли си Райън, когато Мъри излизаше. — Винаги ли ще има тайни?“
6.
ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ, ПОГЛЕД ОТВЪН
В много отношения да се провежда операция в Япония беше изключително трудно. Естествено, съществува расовият проблем. Строго погледнато, Япония не е хомогенно общество. Племето айну са първоначалните обитатели на островите, но те живеят основно на Хокайдо, най-северния от тях. Все още наричани аборигени, те са доста изолирани от преобладаващото японско общество по неприкрит, расистки начин. В Япония има и подобно корейско етническо малцинство, чиито предшественици били вкарани в началото на века като евтина работна ръка, точно както Америка бе пуснала имигранти и на атлантическото, и на тихоокеанското крайбрежие. За разлика от нея обаче, Япония отказваше право на гражданство на имигрантите си, освен ако не приемат изцяло японска самоличност — факт, още по-странен поради това, че самият японски народ е само разклонение на корейския: нещо, доказано чрез ДНК-тестове, което обаче удобно и някак възмутено се отричаше от по-големите слоеве на японското общество. Всички чужденци бяха гайджин — дума, която подобно на много други в местния език притежаваше множество нюанси. Обикновено превеждана меко само като „чужденец“, думата имаше и други значения… „Като например «варварин» — помисли си Чет Номури, — плюс всички скрити обиди, които е съдържала в себе си при въвеждането й от гърците.“ Иронията бе там, че като американски гражданин той самият беше гайджин въпреки стопроцентовия си японски произход. И макар да бе отраснал с тихо негодувание срещу расистката политика на американското правителство, довела някога семейството му до истинска катастрофа, нужна му бе едва седмица в земята на прадедите му, за да зажадува за връщане в Южна Калифорния, където животът течеше гладко и лесно.