Уил Снайдер беше достатъчно близо, за да види всичките пет лица в задаващата се червена „Креста“. Тези на майката и бебето бяха двете, които щеше да помни до края на живота си: настанила се между предните седалки и хванала малкото в ръце, тя изведнъж се обърна, за да види предстоящата смърт, втренчила се право в шофьора на камиона. Внезапният пожар бе ужасна изненада, ала Снайдер, въпреки че престана да тича, не се спря. Лявата задна врата на червената „Креста“ се беше отворила рязко и това му даде възможност, тъй като пламъците бяха предимно от лявата страна на автомобилната развалина, макар и временно. Той се хвърли вътре, вдигнал пожарогасителя като оръжие, докато огънят пълзеше към резервоара с бензин под колата. Прокълнатият случай му даде само един кратък миг за действие, да избере кое от трите деца ще може да живее сред ада, подпалващ вече дрехите и опърлящ лицето му, докато шофьорските ръкавици предпазваха ръцете, разпръскващи охладителен газ в задното купе. Охлаждащият въглероден двуокис щеше да спаси неговия живот, както и още един. Огледа се сред жълтата димна завеса и разпростиращата се бяла пара за бебето, но то не се виждаше никакво, а момиченцето на лявата седалка пищеше от страх и болка точно пред него. Облечените му ръце напипаха и освободиха хромната катарама и той го изтръгна от детската обезопасяваща седалка, като при това счупи ръката му, сетне се отблъсна с крака, за да изскочи от поглъщащите го пламъци. Имаше останала снежна пряспа точно до предпазния парапет и Снайдер се гмурна в нея, като така изгаси собствените си горящи дрехи. После покри детето с пропитата от сол киша със същата цел, а по лицето си усещаше пареща болка — най-беглото предупреждение за онова, което скоро щеше да последва. Наложи си да не се обръща. Чуваше писъци зад гърба си, ала да се върне в пламтящата кола би било самоубийство, към което гледането можеше само да го подтикне. Вместо това сведе поглед към Джесика Дентън, чието лице бе почерняло, дишането й — насечено, и се замоли скоро да се появи полицай, а с него и линейка. След петнадесет минути, когато това се случи, той и детето бяха изпаднали в дълбок шок.
8.
В ЗАБЪРЗАН КАДЪР
Бедният на новини ден и близостта на града гарантираха някакво отразяване в медиите, а броят и възрастта на жертвите обещаваха нещо повече. Една от местните ноксвилски телевизии имаше договор със Си Ен Ен и по обед историята вече беше водещата новина в новинарския час на голямата агенция. Сателитна връзка даде възможност на млад местен репортер да прибави към досието си световен репортаж (той не искаше да остане в Ноксвил вечно), а разсейващата се мъгла разкри сцената напълно пред камерите.
— Проклятие! — прошепна Райън в кухнята си. Използваше една от редките си свободни съботи, като обядваше със семейството си и възнамеряваше да ги заведе на вечерната литургия в „Св. Мария“, за да може и той да се наслади на една неделна утрин у дома. Очите му поглъщаха сцената, а ръцете му оставиха сандвича в чинията.
Бяха се отзовали три пожарни коли и четири линейки, две от които продължаваха да стоят злокобно там и екипите им просто се въртяха наоколо. Камионът на заден план бе до голяма степен невредим, макар че бронята му очевидно беше изкривена. Случаят обаче ставаше ясен от предния план. Две купчини метал, почернял и разкривен от огъня. Отворени врати и тъмни, празни купета. Към дванадесет щатски полицаи стърчаха наблизо със скована стойка и стиснати устни, мълчаливи, без да си подхвърлят шегите, които обикновено придружаваха появяването им на автопроизшествия. После Джак забеляза, че един от тях си разменя реплика с колега. Двамата поклатиха глави и забиха погледи в асфалта, на девет метра зад репортера, който говореше монотонно като всички останали и повтаряше едни и същи неща за стотен път в кратката си кариера. Мъгла. Висока скорост. Двата резервоара за гориво. Шестима мъртви, четири от тях деца. Тук е Боб Райт, предаващ от междущатската магистрала 40 край Оук Ридж, щата Тенеси. Реклама.
Джак поднови обяда си, като сподави поредната забележка за несправедливостта на ежедневния живот. Все още нямаше причини, налагащи да узнае или направи повече.