— Колите ли? В Нашвил. Ако искате, мога да ги задържа в управлението, мадам.
Тя кимна.
— Добре, ще се обадя на шефа. Вероятно ще направим от това федерално разследване. Хората ви ще имат ли нещо против? — Никога не беше го правила преди, ала знаеше от инструкциите, че има правото да започне цялостно следствие от името на Националното управление по безопасност на транспорта (НУБТ). Известно най-вече с анализирането на самолетни катастрофи, НУБТ проучваше също необичайни влакови и пътни злополуки и имаше власт да изиска съдействието на всяка федерална агенция при преследване на сигурни данни.
Никълсън бе участвал в едно подобно разследване. Той поклати глава.
— Мадам, шефът ми ще ви окаже нужното съдействие.
— Благодаря ви. — Ребека Ъптън едва не се усмихна, но тук не му беше мястото. — Къде са оцелелите? Ще трябва да ги разпитаме.
— Една линейка ги откара обратно към Ноксвил. Това е само предположение, но сигурно са ги хвърлили с хеликоптер до „Шрайнърс“. — Знаеше, че тази болница разполага със страхотно отделение за обгаряния. — Нуждаете ли се от още нещо, мадам? Чака ни разчистване на шосето.
— Моля ви, внимавайте с колите…
— Ще ги третираме като веществени доказателства, мадам — увери сержант Никълсън с бащинска усмивка будната девойка.
Госпожица Ъптън си помисли, че като цяло денят не е лош. Пътниците на колите бяха извадили кофти късмет (това се разбираше от само себе си и реалността на ужасната им смърт имаше въздействие върху нея), но работата й беше такава, а сега получаваше първата си наистина смислена задача, откак постъпи в Министерството на транспорта. Върна се при своя нисан-комби и като съблече работния комбинезон, надяна на негово място служебния си анорак. Не топлеше кой знае колко, ала за пръв път в кариерата си се чувстваше така, сякаш наистина е част от важен екип, вършещ отговорна работа, и искаше целият свят да узнае коя е и какво прави.
— Здрасти.
Ъптън се обърна и видя усмихнатата физиономия на телевизионен репортер.
— Какво искате? — попита тя остро, решила да се държи много делово и официално.
— Има ли нещо, което можете да ни кажете? — Той държеше микрофона си ниско, а операторът му, макар и наблизо, не снимаше в момента.
— Само неофициално — рече Беки Ъптън след моментен размисъл.
— Става.
— И двата резервоара за гориво са излезли от строя. Ето какво е убило тези хора.
— Това необичайно ли е?
— Изключително. — Тя направи пауза. — Ще има разследване на НУБТ. Няма основателна причина за случилото се. Ясно?
— Като бял ден. — Райт погледна часовника си. След десет минути отново щеше да се включи на живо по сателита и този път щеше да разполага с нещо ново, което винаги е хубаво. Репортерът се отдалечи с наведена глава, като съчиняваше новия си коментар за световната аудитория. Какво страхотно развитие: Националното управление за безопасен транспорт щеше да разследва колата на годината в класацията на „Мотър тренд“ за потенциално смъртоносен дефект в защитната система. Никаква основателна причина за смъртта на тези хора значи. Чудеше се дали сега операторът му можеше да се приближи достатъчно, за да улови овъглените и празни детски седалки в задното купе на другата кола. Хубав материал!
Ед и Мери Патриша Фоли бяха в кабинета си на последния етаж на дирекцията на ЦРУ. Необичайното им обществено положение допринесе за някои архитектурни и организационни проблеми в Управлението. Мери Пат заемаше поста заместник-директор на оперативния отдел — първата жена с такъв чин във водещата разузнавателна служба в Америка. Опитен разузнавач, превърнала се в най-добрия и най-дългогодишен агент в страната си, тя бе каубойската половинка от най-добрия съпружески екип, съществувал някога в ЦРУ. Съпругът й Ед не блестеше толкова, но беше по-внимателен при съставянето на планове. Съответните им тактически и стратегически заложби се допълваха изключително добре и въпреки че Мери Пат спечели големия пост, тя моментално задоволи нуждата си от административен помощник, като постави Ед в този кабинет и го направи равнопоставен на нея ако не от бюрократична, то поне от практична гледна точка. Стената беше избита за нова врата, за да може той да идва, без да минава през изпълнителния секретар в преддверието, и заедно те управляваха съкратения следствен състав на ЦРУ. В деловите отношения бяха толкова близки, колкото в брака си, като тук влизаха и всички съпътстващи го компромиси. Резултатът беше най-гладкото управление на оперативния отдел от години насам.