— Трябва да изберем име, скъпа.
— Какво ще кажеш за ПОЖАРНИКАР?
— И да не е ОГНЕБОРЕЦ?
Последва усмивка.
— И двамата са мъже.
— Е, Лялин твърди, че се справят добре с лингвистиката.
— Достатъчно добре, че да си поръчат обяд и да намерят тоалетната. — Усвояването на японския език не беше дребно интелектуално предизвикателство. — На колко искаш да се обзаложим, че го говорят с руски акцент?
Крушката светна в умовете и на двамата приблизително едновременно.
— Фалшиви паспорти?
— Точно… — Мери Пат почти се разсмя. — Смяташ ли, че някой ще възрази?
Бе незаконно агенти на ЦРУ да се прикриват зад самоличността на журналисти. По-точно на американски журналисти. Наскоро правилото беше преразгледано по настояване на Ед, за да бъде изтъкнато, че доста от агентите, наемани от служителите му, са журналисти от Третия свят. Понеже и двамата агенти, натоварени с операцията, говореха отличен руски, можеха лесно да ги прикрият като руски журналисти, нали? Така се нарушаваше същността на правилото, но не и формулировката му. Да, Ед Фоли също имаше своите каубойски моменти.
— О, чудесно — рече Мери Пат. — Кларк пита дали бихме желали той да даде ход на повторното активизиране на БОДИЛ.
— Трябва да говорим с Райън или с президента за това — подчерта Ед, ставайки пак консервативен.
Обаче същото не важеше за жена му.
— Не, не трябва. Нужно ни е одобрение, за да използваме мрежата, не за да проверим дали още съществува. — Леденосините й очи проблеснаха, както обикновено ставаше, когато хитрува.
— Мила, малко е рисковано — предупреди я Ед. Това обаче бе една от причините да я обича. — Но ми харесва. Съгласен съм, ако само проверяваме дали мрежата е още там.
— Боях се, че ще трябва да злоупотребя с високото си положение, скъпи.
За прегрешението съпругът й поиска прекрасна жертва:
— Затова приготви вечерята навреме, Мери. Заповедите ще влязат в сила от понеделник.
— Трябва да спрем пред „Джайънт“ на път за вкъщи. Нямаме хляб.
Конгресменът Алън Трент от Масачузетс се намираше в Хартфорд, щата Кънектикът. Беше си взел свободна събота, за да хване баскетболния мач между университетите на двата щата, отборите на които тази година изглеждаха като съперници от регионален шампионат. Това обаче не го освобождаваше от нуждата да работи и затова при него имаше двама служители, очакваше се да дойде и трети. Чувстваше се по-удобно в хотел „Шератон“, разположен в съседство с хартфордската градска зала, отколкото в кабинета си — лежеше на леглото с разпрострени около него документи… „Съвсем като Уинстън Чърчил — помисли си той, — но без шампанско наблизо.“ Телефонът до леглото му иззвъня. Трент не посегна да го вдигне. Имаше си служител за това и се научи да не забелязва звъненето му.
— Ал, обажда се Джордж Уайли от автомобилния завод „Диърфийлд“.
Уайли допринасяше много за политическите кампании на Трент, а и притежаваше голямо предприятие в неговия окръг. Поради тези две причини той можеше да настоява за вниманието на Ал, когато си поискаше.
— Как, по дяволите, ме е проследил дотук? — запита Трент тавана, докато взимаше слушалката. — Ей, Джордж, как си днес?
Двамата помощници наблюдаваха как шефът им оставя безалкохолното и посяга към един бележник. Конгресменът винаги държеше писалка в ръката си, а край него имаше тефтерче със самозалепващи се листчета. Не беше необичайно да го видят, че си води бележки, ала гневното изражение на лицето му бе друго нещо. Шефът им посочи телевизора и заповяда:
— Си Ен Ен!
Времето се подреди почти идеално. След водещата реклама и кратко встъпление Трент стана следващият играч, виждащ лицето на Боб Райт. Този път беше на редактиран запис. Сега вървеше кадър с Ребека Ъптън, облечена в анорака с надпис „НУБТ“, и двете раздробени крести, които качваха на аварийните коли.
— Мамка му! — възкликна старши помощникът на Трент.
— Резервоарите, а? — попита Ал по телефона, сетне слуша около минута. — Тези копелета! — изръмжа след това конгресменът. — Благодаря за обаждането, Джордж. Поемам го. — Затвори телефона и седна сковано в леглото. Дясната му ръка сочеше към старшия помощник.
— Свържи се с контролния център на НУБТ във Вашингтон. Искам веднага да говоря с това момиче. Име, телефон, местонахождение. Открий я бързо! После ме свържи с министъра на транспорта. — Пак зарови глава в работните си преписки, а служителите му се заловиха с телефоните. Като повечето членове на Конгреса Трент по принцип използваше мозъка си в определен момент за определено нещо и отдавна се бе научил да разпределя времето и страстите си. Скоро той мърмореше за някаква поправка в правомощията на Вътрешното министерство над Националната горска служба и нахвърли няколко странични бележки със зелена писалка. Това беше вторият му по сила израз на гняв, макар че персоналът забеляза неговата червена химикалка, приготвена до нова страница с формат тридесет и три на четиридесет и четири. Комбинацията от лист с такъв формат и червена химикалка означаваше, че нещо наистина тревожеше Трент.