Ребека Ъптън седеше в своя „Нисан“ и следваше аварийните коли към Нашвил, където първо щеше да ръководи предварителното съхраняване на изгорелите автомобили „Креста“, а сетне да се срещне с началника на Местната централа, за да предприемат стъпки към официално разследване. Беше сигурна, че ще има много документация, и й се стори странно, задето проваленият й уикенд не я разстройва. С получаването на тази работа се сдоби и с клетъчен телефон, който тя прилежно използваше единствено по важна работа и само при абсолютна необходимост (беше на държавна служба едва от десет месеца), а в нейния случай това означаваше, че никога не е достигала дори основната месечна такса, която компанията вземаше от правителството. Досега телефонът в колата й никога не бе звънял и чуруликащият му звук я стресна.
— Ало? — промълви тя, когато го вдигна, питайки се дали не е грешка.
— Ребека Ъптън?
— Аз съм. Кой се обажда?
— Моля, изчакайте, за да говорите с конгресмена Трент — каза й някакъв мъжки глас.
— Ъ? Кой?
— Ало? — чу се нов глас.
— Кой е?
— Вие ли сте Ребека Ъптън?
— Да, аз съм. А вие кой сте?
— Аз съм Алън Трент, член на Конгреса, представящ обединения щат Масачузетс. — Масачузетс, както всеки избран представител оттам би заявил при най-малкия повод, не беше просто „щат“. — Открих ви чрез контролния център на НУБТ. Прекият ви началник е Майкъл Цимер, а номерът му в Нашвил е…
— Добре, сър, вярвам ви. С какво мога да ви бъда полезна?
— Разследвате катастрофа на магистрала I-40, така ли е?
— Да, сър.
— Искам да ме осведомите за това, което знаете.
— Всъщност — започна Ъптън и намали скоростта на колата, за да може да мисли — дори още не сме започнали и не съм в състояние да…
— Млада госпожице, не ви питам за заключения, а само за причината да започнете следствие. Мога да помогна. Ако ми сътрудничите, ви обещавам, че министърът на транспорта ще узнае какъв опитен млад инженер има. Виждате ли, тя ми е приятелка. Работехме заедно в Конгреса повече от десет години.
„Аха!“ — помисли си Ребека Ъптън. Беше неправилно, неетично, сигурно не по правилата и вероятно дори комерсиално да се разкрива информация от текущо разследване на Националното управление за безопасен транспорт. От друга страна, следствието още не е започнало, нали? А и Ъптън искаше да бъде забелязана и повишена като всеки друг. Тя не знаеше, че краткото й мълчание бе равносилно на прочитане на мислите й за човека от другата страна на линията, и при всички положения не можеше да види усмивката му в хотелската стая в Хартфорд.
— Сър, според мен и според полицаите, озовали се на произшествието, бензиновите резервоари и на двете коли са излезли от строя и са причинили фаталния пожар. При повърхностен преглед изглежда, че няма явна механична причина за станалото с резервоарите. Следователно ще препоръчам на началника си да започнем разследване за определяне на причината за инцидента.
— И двата бензинови резервоара са протекли, така ли? — попита гласът.
— Да, но е било по-лошо от протичане. И двата са претърпели тежки повреди.
— Можете ли да ми кажете още нещо?
— На този етап смятам, че не. Не. — Ъптън направи пауза. Щеше ли този човек наистина да спомене името й пред министъра? Ако беше така… — Има нещо гнило в това, господин Трент. Вижте, завършила съм машиностроене и втората ми специалност е съпротивление на материалите. Силата на удара не обяснява двете катастрофални структурни повреди. Съществуват държавни предпазни стандарти за структурната здравина на автомобилите и техните компоненти и тези параметри надхвърлят неколкократно условията, които видях на местопроизшествието. Полицаите, с които говорих, са съгласни с мен. Трябва да направим някои изследвания, за да сме сигурни, но такова е вътрешното ми усещане. Съжалявам, не мога да ви кажа повече засега.
„Това момиче ще отиде далеч“ — каза си Трент, седнал в стаята си в хартфордския „Шератон“.
— Благодаря ви, госпожице Ъптън. Оставих телефона си в службата ви в Нашвил. Моля ви да ми се обадите, когато пристигнете. — Той остави слушалката и като помисли около минута, нареди на младшия си помощник: — Обади се на министъра на транспорта и й кажи, че малката Ъптън е голяма работа… Не, свържи ме с нея и лично ще й кажа. Пол, доколко лабораторията на НУБТ става за точни изследвания? — попита Трент, който изглеждаше и се чувстваше все повече като Чърчил, замислящ десанта в Европа. Е, той не планираше чак това.