— Съвсем не е лоша, но университетът…
— Точно така. — Трент натисна копчето за открита линия и набра друг номер по памет.
— Добър ден, конгресмене — каза Бил Шоу по телефона си и погледна към Дан Мъри. — Между другото, налага се да ви видим другата седмица и…
— Трябва ми помощ, Бил.
— Каква точно помощ, сър? — Избраните висши служители бяха винаги „сър“ или „мадам“ при официални разговори дори за директора на ФБР. Това важеше особено силно, ако въпросният конгресмен оглавява следствената комисия, член е на юридическата, а участва и в бюджетната комисия. Освен това въпреки всичките си лични… ексцентричности Трент винаги е бил добър приятел на Бюрото, критикуващ го честно. Решаващият фактор обаче бе по-прост: и трите му комисийни поста влияеха на ФБР. Шоу слушаше и си водеше бележки. — Шеф на клона ни в Нашвил е Брус Клиъри, обаче ни е нужна официална молба за съдействие от Транспортното, за да можем… Да, естествено, ще чакам обаждането й. За мен е удоволствие да помогна. Да, сър. Дочуване. — Той вдигна поглед от бюрото си. — Какво, по дяволите, го вълнува Ал Трент някаква катастрофа в Тенеси?
— А какво ни интересува нас? — попита Мъри съвсем уместно.
— Той иска нашата лаборатория да съдейства на НУБТ при съдебната експертиза. Ще се обадиш ли на Брус да му кажеш, че трябва да приготви най-добрия си техник? Проклетата катастрофа стана едва тази сутрин, а Трент иска резултати с вчерашна дата.
— Досега вдигал ли ни е на крак за нещо?
Шоу поклати глава.
— Никога. Мисля, че не искаме да загубим благоразположението му. Той ще трябва да участва в срещата с председателя. Ще се наложи да обсъдим отнемането на имунитета на Килти, забрави ли?
Телефонът на Шоу избръмча.
— Министърът на транспорта на трета, директоре.
— Този приятел наистина е подпалил здравата нечий задник като за съботен следобед — отбеляза Мъри. Той стана от стола и се отправи към един телефон в другия край на стаята, докато директор Шоу приемаше разговора с министъра. — Дай ми централата в Нашвил.
Полицейският склад за съхраняване на катастрофирали или откраднати превозни средства беше част от същия сервиз, където се ремонтираха колите на щатската полиция. Ребека Ъптън не бе ходила там никога досега, ала шофьорите на аварийните коли го знаеха и тя безпроблемно ги следваше. Служителят на портала даде на висок глас инструкции на първия шофьор и вторият продължи след него, следван от инженера от НУБТ. Накрая те се насочиха към една празна или почти празна площ. Там имаше шест автомобила (две полицейски патрулни коли с отличителни белези и четири без), плюс десетина човека, всичките с високи чинове, ако се съдеше по вида им. Един от тях беше шефът на Ъптън и тя за пръв път наистина осъзна колко дебела ставаше работата.
Сервизът разполагаше с три хидравлични подемни машини. Крестите бяха стоварени отвън, след което ги прикараха с бутане вътре, върху стоманените платформи. Двете бяха вдигнати едновременно, което позволи на растящата тълпа да се вмъкне отдолу. Ъптън контрастираше като най-ниската и се наложи да си пробие път навътре с лакти. В крайна сметка случаят бе неин или поне тя така си мислеше. Някакъв фотограф започна да заснема филм и жената забеляза, че на калъфа на камерата с жълти печатни букви е изписано „ФБР“. Какво ставаше, по дяволите?
— Очевидна структурна повреда — отбеляза един капитан от щатската полиция, шеф на тукашния отдел за разследване на произшествия. Останалите кимнаха всезнаещо.
— Кой разполага с най-добрата техническа лаборатория наоколо? — поинтересува се човек с неофициални дрехи.
— Университетът „Вандербилт“ би бил добро място като за начало — уведоми ги Ребека. — Още по-добра е Националната лаборатория в Оук Ридж.
— Вие ли сте госпожица Ъптън? — попита мъжът. — Аз съм Брус Клиъри от ФБР.
— Защо сте…
— Мадам, просто отивам там, където ме изпратят. — Той се усмихна и продължи: — Транспортното министерство поиска помощта ни за разследването. В момента от Вашингтон за насам лети квалифициран техник от лабораторията ни по криминалистика. — „И то със самолет на Министерството на транспорта“ — премълча той. Нито Клиъри, нито някой друг от бюрото му някога бе разследвал автопроизшествие, но щом заповедите идваха от самия директор, наистина не му трябваше да знае повече.