Мацуда си каза, че отчасти решението ще е негово, понеже тяхното правителство всъщност бе едно продължение на общата им воля — неговата и на равните му. Сведе поглед към треперещите ръце в скута си. Благодари на двамата си служители и ги отпрати с любезно кимване, след което успя да вдигне ръце на бюрото си и да посегне към телефона.
На Кларк полетът му се струваше вечен и макар корейските авиолинии да ги бяха почели с първа класа, всъщност нямаше голяма полза. Дори очарователните корейски стюардеси в прекрасни традиционни облекла не можеха да направят нещата много по-хубави, отколкото бяха. Беше гледал два от трите филма при други полети, а и третият не бе особено интересен. Информационната радиостанция спечели интереса му за четиридесетте минути, нужни, за да се опреснят знанията му за събитията по света, ала след това всичко започна да се повтаря, а паметта му беше прекалено добре тренирана, за да се нуждае от повторения. Бордовото списание ставаше само за половин час (дори му дойде много), бе запознат и с американските информационни списания. Оставаше му само съкрушителна скука. Динг поне си носеше учебни материали, които да го развличат. В момента четеше класическата книга на Масис „Дреднаут“, разказваща за това как международните отношения са се развалили преди един век, защото на различните европейски нации, и по-точно на техните водачи, не им бе достигнало въображението, за да запазят мира. Кларк си спомняше, че я прочете скоро след издаването.
— Накрая просто не успяват, нали? — попита той партньора си, след като един час надзърта през рамото му. Динг четеше бавно и поглъщаше думите една по една. Е, това бе учебен материал, нали?
— Много умно, Джон! — Чавес вдигна поглед от своите листове с бележки и се протегна, което беше по-лесно за неговата дребна фигура, отколкото за Кларк. — Професор Алфър иска да открия за моята дисертация три-четири съдбоносни грешки: лоши решения и тем подобни. Както виждаш, нещата са по-сложни. Трябвало е, хм, един вид да излязат от телата си, да се обърнат и да разберат каква е цялата работа, но тъпите педали не са знаели как да го направят. Не са могли да бъдат обективни. А другото нещо е, че нищо не са обмисляли докрай. Имали са всички тези велики тактически идеи, ала никога не са се оглеждали, за да видят докъде ще ги доведе всичко. Знаеш ли, мога да разпозная гафовете, да ги облека хубавичко, точно както тя иска, но ще бъде глупаво, Джон. Проблемът не е бил в решенията. Проблемът е бил в хората, които са ги вземали. Те просто не са били достатъчно големи за нещата, които са вършели. Просто не са били достатъчно далновидни, а пък народът затова им е плащал! — Чавес разтри очи, благодарен за разсейването. Четеше и учеше от единадесет часа, с кратки почивки само за храна и посещения на тоалетната. — Имам нужда да потичам няколко километра — измърмори той, също отегчен от полета.
Джон погледна часовника си.
— Остават четиридесет минути. Вече започнахме да се спускаме.
— Мислиш ли, че днес големите клечки са по-различни? — попита Динг уморено.
Кларк се засмя.
— Моето момче, кое е единственото в живота, което никога не се променя?
Младият агент се усмихна.
— Да, а другото е, че винаги хора като нас опират пешкира, когато „големите“ се издънят. — Той стана и се отправи към тоалетната, за да си умие лицето. Като се гледаше в огледалото, бе доволен, че ще останат за ден в една сигурна къща на ЦРУ. Имаше нужда да се умие, обръсне и да се отпусне, преди да приеме фалшивата си самоличност. Може би щеше да нахвърля и някои уводни бележки за дисертацията си.
Кларк погледна през прозореца и видя корейски пейзаж, осветен от розовата, рехава светлина на разпукващата се зора. Младежът се правеше на интелектуалец пред него. Това стигаше, за да го накара да обърне лицето си към пластмасовия прозорец и да се ухили изтощено и със затворени очи. Хлапето беше доста умно, но какво щеше да стане, когато напишеше в дисертацията си за магистърска степен „тъпите педали не са знаели как да го направят“? В края на краищата говореше за Гладстон и Бисмарк. Това го накара така да се разсмее, че започна да кашля поради сухия въздух в самолета. Отвори очи и видя как партньорът му изниква от тоалетната на първа класа. Динг едва не се блъсна в една от стюардесите и макар че й се усмихна учтиво и отстъпи встрани, за да я пусне да мине, той не я проследи с поглед. Не направи онова, което мъжете обикновено правеха, когато някой е толкова млад и привлекателен. Явно мисълта му се бе спряла на друга жена. „Проклятие, нещата стават сериозни!“