— Почти нищо, Сейджи, поне не веднага. Предупредих те за скапаните резервоари, не помниш ли? Казах ти, че Трент не е човек, с когото може да се влиза в конфликт. Той чакаше такава възможност от години. Виж, бях на Хълма този следобед и говорих с някои хора. Никога не си виждал толкова поща и телеграми, а проклетата Си Ен Ен не ще да остави историята на мира.
— Зная. — Той кимна. Приличаше му на филм на ужасите. Днешната водеща новина беше Джесика Дентън. Цялата страна плюс голяма част от света следеше възстановяването й. Тя едва прескочи трапа, като състоянието й се подобри на „критично“. Пред болничната й стая имаше достатъчно цветя, за да създадат впечатление за пищна частна градина. Втората новина на деня обаче бе погребението на родителите и на братчето и сестричето й, забавено поради медицински и законови нужди. Присъстваха стотици хора, включително всички членове на Конгреса от Тенеси. Президентът на автомобилната компания също беше поискал да отиде, лично да изкаже съболезнования и да се извини очи в очи на семейството, ала не го допуснаха от съображения за сигурност. Вместо това той направи искрени извинения по телевизията от името на корпорацията си, обеща да покрие всички медицински разходи и да спонсорира цялостното обучение на Джесика, като изтъкна, че самият той също има дъщери. Но някак си просто не се получи. Едно искрено извинение имаше голям ефект в Япония — факт, от който „Боинг“ се възползва, когато един от техните самолети 747 уби неколкостотин японски жители, — ала в Америка не бе същото и този факт Нагумо напразно повтаряше на правителството си. Адвокатът на семейство Дентън, известен и ефектен юрист, благодари на президента за извинението и сухо отбеляза, че отговорността му за смъртните случаи вече е публично достояние и това опростява подготовката му за делото. Сега ставаше въпрос само за размера на сумата. Вече се шушукаше, че той ще настоява за един милиард долара.
Заводът за авточасти „Диърфийлд“ водеше преговори с всяка японска автомонтажна компания и Нагумо знаеше, че предложените условия от масачузетската фабрика щяха да са изключително щедри, но той също разказа на външното министерство американската поговорка за затварянето на вратата на обора, след като конят избяга. Изобщо нямаше да се изтълкува като покриване на щетите, а само като допълнително признаване на вината, което в американската правна атмосфера беше погрешният ход.
Мина известно време, преди новината да проникне в съзнанието на сънародниците му. Колкото и кошмарна да беше катастрофата, тя изглеждаше незначителна и телевизионните коментатори от Ен Ейч Кей използваха инцидента с „Боинг“ 747, за да покажат, че такива неща се случваха и че някога Америка бе причинила нещо подобно по характер, ала много по-страховито по размери на гражданите на тази страна. В американските очи обаче японският пример изглеждаше по-скоро като оправдание, отколкото като сравнение и американските граждани, застанали на тяхна страна, бяха хора, за които се знаеше, че фигурират в японските ведомости. Всичко се разпадаше. Вестниците публикуваха списъци с бивши правителствени служители, минали на японска служба, като отбелязваха трудовата им квалификация и предишните им заплати и ги сравняваха с това какво правят сега и за колко. „Продажници“ бе най-мекото определение за тях. „Предател“ беше по-често използван епитет, особено от организираното работничество и от всеки член на Конгреса, на когото му предстояха избори.
Тези хора не приемаха никакви доводи.
— Какво ще стане, Крис?
Кук остави питието си на масата, като преценяваше собственото си положение и оплакваше удивително лошо подбраното от него време. Вече бе започнал да орязва всичко, което го връзваше. Трябваше да изчака още няколко години, за да получи пълна пенсия — направи изчисленията преди няколко месеца. Сейджи му даде да разбере миналото лято, че сегашният му цялостен доход ще се учетвори като начало, че работодателите му силно вярваха в пенсионното осигуряване и че той няма да загуби държавния си пенсионен влог, нали? И така, Кук започна да действа. Говореше грубо с прекия си началник, на когото докладваше, не криеше от другите, че според него търговската политика на страната му се съставяше от идиоти, като съзнаваше, че възгледите му ще стигнат и до по-висшестоящите. Поредица от вътрешни доклади, казващи едно и също нещо с премерен бюрократичен стил. Трябваше да нагласи нещата така, че напускането му да не бъде изненада и да изглежда по-скоро обосновано от принципи, отколкото от безгранични печалби. Проблемът бе, че по този начин той сполучливо приключи кариерата си. Никога повече нямаше да го повишат и ако останеше в Държавния департамент, в най-добрия случай можеше да се окаже разпределен в някое посолство в… да речем, Сиера Леоне, освен ако не намерят по-безперспективно място. Може би в Екваториална Гвинея. Насекомите там бяха повече.