„Хванал си се на хорото“ — каза си Кук, пое дълбоко въздух и като размисли, отпи още от чашата си.
— Сейджи, този път ще трябва да погледнем нещата в перспектива. РТД — не можеше да произнесе Реформен търговски декрет, не и тук — ще бъде приет след по-малко от две седмици и президентът ще го подпише. Проучвателните комисии на Министерството на правосъдието и на Търговското вече се формират. Естествено, Държавният департамент също ще участва. Изпратихме телеграми до няколко посолства, за да получим копия на различни търговски закони от цял свят…
— Не само на нашите? — учуди се Нагумо.
— Ще сравнят вашето законодателство с тези на други страни, с които търговските ни отношения са… по-малко спорни в момента. — В крайна сметка трябваше да си мери приказките. Нуждаеше се от този човек. — Идеята е да им дадем нещо, с което, ъъ, да сравнят вашите закони. Както и да е, докато уредим това, ще мине известно време, Сейджи. — „Което като цяло не е лошо“ — заключи Кук. В края на краищата това даваше гаранция за работа, ако или когато той преминеше от един работодател към друг.
— Ти ще бъдеш ли част от проучвателната комисия?
— Вероятно да.
— Помощта ти ще е безценна, Крис — промълви тихо Нагумо, като вече мислеше бързо. — Мога да ти помогна в тълкуването на законите ни… Прикрито, разбира се — добави той, като сграбчи подадената му сламка.
— Всъщност не възнамерявах да остана в Държавния департамент още дълго, Сейджи — отбеляза Кук. — Хвърлили сме око на една нова къща и…
— Крис, имаме нужда от теб там. Нуждаем се… Аз имам нужда от помощта ти, за да смекча това злощастно стечение на обстоятелствата. Изправени сме пред истинско бедствено положение със сериозни последствия за нашите две страни.
— Разбирам, но…
„Пари — помисли си Нагумо, — при тези хора винаги опира до пари!“
— Мога да уредя нужното — рече той по-скоро в изблик на раздразнение, отколкото като премерена мисъл. Едва след като го каза, осъзна какво е направил… но пък му беше интересно каква ще е реакцията на Кук.
Няколко секунди помощникът на заместник държавния секретар просто седеше безучастно. Той също бе така погълнат от събитията, че истинският характер на предложението почти му се изплъзна. Кук само кимна, без дори да погледне Нагумо в очите.
Ако погледнеше назад, първата стъпка (издаването на информация, свързана с националната сигурност) беше по-трудна. Втората се оказа толкова лесна, че Кук даже не се замисли над факта, че сега той недвусмислено нарушаваше федерален закон. Току-що се съгласи да предоставя информация на чуждо правителство срещу пари. При тези обстоятелства тази стъпка изглеждаше толкова логична. Те наистина желаеха онази къща в Потомак, а не бе далеч и времето, когато щяха да започнат разходите за колежи.
Тази сутрин щеше да остане паметна за индекса Никей Дау. Толкова време беше нужно, за да схванат хората онова, което Сейджи Нагумо вече знаеше: този път те не се шегуваха. Не ставаше дума за пореден път за ориз, нито за компютърни чипове, нито за автомобили или за техните части, нито пък за телекомуникационни механизми, договори за строителство или клетъчни телефони. Всъщност ставаше въпрос за всичко това, за двадесет години насъбрани обиди и гняв, донякъде оправдани, донякъде не, ала съвсем истински и изригващи наведнъж. Отначало редакторите в Токио просто не повярваха на нещата, които им казваха техните хора във Вашингтон и Ню Йорк, и нагаждаха новините към собствените си заключения, докато сами не обмислиха информацията и по свой път не стигнаха до зашеметяващото отрезвяване. Само два дни по-рано вестниците заявяваха авторитетно, че Реформеният търговски декрет е просто поредният фишек, някаква шега, „израз на дългогодишната антипатия на шепа заблудени хора към страната ни, който скоро ще отшуми“. Сега нещата бяха други. Днес декретът бе „изключително злополучно събитие, вероятността за превръщането във федерален закон на което вече не може да бъде напълно отхвърлена“.
Японският език предава информация точно толкова добре, колкото всеки друг, щом веднъж разшифроваш кода. В Америка заглавията са много по-ясни, но това е просто заради грубия и директен начин на изразяване, типичен за един гайджин. В Япония се говори по-завоалирано, ала въпреки това смисълът не изчезва, а си е точно толкова ясен и незакодиран. Милионите японски граждани, притежаващи акции и четящи едни и същи вестници, видяха една и съща сутрешна новина и стигнаха до еднакъв извод. Като пристигнаха в службата си, те вдигнаха слушалките и направиха нужните обаждания.