Абади никога не бе разбирал това. Самото усещане му беше ясно, но не и импулсивният стремеж да се установи къде се корени. Каква би била ползата? Нито пък разбираше хора, които ставаха посред нощ, ако чуеха някакъв странен шум в дневната. Ако в дневната не се спотайва враг, най-умно би било да се обърнат на другата страна и да заспят. Ако ли пък врагът е проникнал в дома, едва ли най-умното решение би било да отидат да го посрещнат. Защо смятаме, че познаването на един проблем автоматично води до неговото решение?
До момента — два часа след като бе поискал подробна информация за специализираната акция, одобрена от командващия Звено 8200 — стотици, ако не и хиляди разузнавателни доклади вече трябваше да са тръгнали към него. Докато в действителност в кутията му „Входящи“ нямаше нито един. От всички отдели и звена, към които се бе обърнал, се получаваше един и същ отговор:
НЗД.
НЗД.
НЗД.
НЗД.
Но дори да предположеше, че те наистина нямаха „Нищо за докладване“ — доста неправдоподобно предположение предвид огромния обем данни, които им бе поръчал, — нима нямаше нещо подозрително, едва ли не зловещо в стереотипния лаконичен отговор, изпратен по едно и също време и в една и съща форма?
Нито пък можеше да пренебрегне факта, че бяха минали 45 минути, откакто заместничката му бе поискала разрешение да влезе в отдел „Елдорадо“, без да получи заветното потвърждение от командващия Звено 8200 — същия, който бе разпоредил разследването.
Но каква полза би имало сега да започне да звъни, да изпраща съобщения, да разгадава тайнствената динамика на силите, които се бореха някъде там горе? По-добре да се концентрира върху пътищата за бягство от този така бързо разпаднал се план. А единствената алтернатива, с която разполагаше; единственото средство, което не му бе отнето във вътрешните междуособици, бушуващи на хиляди километри от Париж; единственият човек, който бе в състояние да му помогне да издири Йермински, без да прибягва до услугите на израелското разузнаване — това беше един френски комисар пред пенсия, не притежаващ каквито и да било технически познания, който всеки миг можеше да бъде уволнен.
Леже изслуша молбите на Абади и се опита да му отговори, доколкото позволяваха способностите му. Той бе смръщил вежди в състояние на върховна концентрация. Но накрая заместникът му — учудващо бодър в този час на нощта — даде ясен отговор: френската полиция няма възможност да прехваща имейли, текстови съобщения и телефонни разговори от някой хотел, без да се обърне за помощ към контраразузнаването, което едва ли щеше много да се засили да ѝ помага.
— Френската полиция се занимава само с полицейска дейност на територията на Франция — каза той с извинителен тон.
Какво можеше да направи Абади? Той се почувства като човек, който няма свой център на тежестта, който съществува единствено в рамките на обстоятелствата. Принуден да върши онова, което животът го принуждава да върши — да чака отговор, който така и не идва, да чака някого, който не се явява, да чака да се случи нещо, което не се случва.
— Per angusta ad augusta — каза Леже.
Абади го изгледа недоверчиво.
— Какво?
— Латински. Цитат от Виктор Юго, мисля.
— Но какво означава?
— „През трудности към голям успех“. Това е девизът на Тайните служби във Франция.
— С оглед на положението, в което сме изпаднали, господин комисар, аз бих се задоволил и с малък успех.
— Може би малкият успех не е далече — прекъсна ги заместникът. — Дежурният офицер от отдел „Измами“ иска да говори с нас. Било нещо във връзка с Гранд-Отел.
Отдел „Измами“? Леже бързо се прекръсти. Нека светците ни закрилят, мъртвите да ни служат. И бог да ни помага.
Беше 1 ч., вторник, 17 април.
88
Зоро прочете решението от дисплея на мобилния си телефон, сякаш се боеше да не сбърка дори една дума:
— Преди броени минути генерал Ротелман реши да приеме жалбата на главния офицер по мрежовото разузнаване на Южната база относно необходимостта от провеждане на внезапна проверка от Специалната секция в отдел „Елдорадо“ с кодово название „Дълга нощ“. Макар генерал Ротелман да оценява високо отличната работа на Специалната секция в търсенето на обяснение за самоотлъчването без позволение на ефрейтор Владислав Йермински, той смята, че нарушаването на секретността на отдела, в който е служил, не е необходимо за продължаване на следствените действия.