Леже се чу да пита:
— Убедени ли сме, че тя е свързана с цялата тази история?
— Засега в нищо не сме убедени, господин комисар — отвърна заместникът му; Леже не можеше да каже със сигурност дали повтаря чинно думите му, или му се подиграва. — Но в портфейла на жертвата открихме използвани билети за метрото до „Шарл дьо Гол“ и обратно с дата и час, съответстващи по време на сутрешното отвличане, а на телефона ѝ — множество съобщения от Уасим Зерак, жертва номер пет. В едно от тях той я пита дали всичко е минало добре, съобщението е изпратено буквално минути след отвличането, след което обещава да ѝ плати, вероятно с дрога. Отишъл е да я купи на паркинга, където е бил убит от същия извършител.
— И ние, разбира се, нямаме никаква представа къде може да се намира извършителят в момента, нали?
— Имаме снимките от камерите в метрото. Разпратих ги до всички полицаи в Париж. Мрежата за видеонаблюдение не е особено полезна през нощта, но софтуерът би могъл да го разпознае утре по зазоряване, ако все още се навърта наоколо.
Колко ли души още щеше да убие китаецът дотогава? Той вече бе съсипал кариерата на Леже. Сега комисарят разбираше огромната грешка, която бе направил, обръщайки се за помощ към израелците. Сътрудничеството с Абади не му бе донесло никакви резултати, а фалшивата история, съчинена от министъра за някаква мащабна сделка с наркотици изведнъж придобиваше неочаквана правдоподобност. Само че той вече не беше в състояние да обясни за какво бе пропилял цяла вечер; можеше направо да си пише молбата за напускане.
Леже хвърли поглед през големите прозорци към реката. Вдясно Айфеловата кула прорязваше нощното небе с лъч светлина. Леже вече беше почти убеден, че по някакъв начин, пряко или косвено, полковник Абади е в дъното на цялата тази история. Щяха ли да се случат всички тези убийства, ако Абади не бе дошъл в Париж? Дали наистина беше следовател от някаква секретна израелска военна част, а не командир на наказателния отряд китайци, който се подвизаваше из града му?
Възможността това да бе именно така внезапно го заслепи, все едно Айфеловата кула бе светнала с лъча си в очите му. Също като кулата съмненията му бяха огромни, безпрецедентни, невероятни и напълно реални.
Леже се обади в импровизирания кризисен център в Гранд-Отел. Отговори му някакъв инспектор, който по гласа си беше по-млад дори и от сержанта от звеното за наркотици. Откога всички в този град бяха толкова млади?
— Какво прави той?
— Кой, господин комисар?
— Полковник Абади, разбира се. Какво прави полковник Абади?
— Допреди малко провеждаше видеоразговор с онзи негов шантав телефон, а сега пише нещо на него. Междувременно гледа отново и отново записа с блондинката, без изобщо да обръща внимание на докладите, които се опитваме да му представим.
Леже си припомни думите на Абади от първото отвличане: „Не харесвам блондинки. Още по-малко в яркочервена униформа с къса пола“. Ако трябва да приключим с бедното момиче, може би ще е по-уместно Абади да поиска да види трупа ѝ, вместо да гледа сто пъти записа, помисли си комисарят.
— Иска да говори с вас, господин комисар.
С усилие на волята Леже се отърси от мислите си.
— Кой?
— Полковник Абади, господин комисар. Помоли да говори с вас. Да го свържа ли?
Както всяка нощ в полунощ, Айфеловата кула блестеше в ярки светлини за радост на туристите. По цялото протежение на Сена проблясваха светкавици на фотоапарати. Леже изръмжа в слушалката, че няма нищо против, след което изслуша с нарастващо изумление думите на Абади.
Когато Леже отново погледна навън през прозореца, Айфеловата кула все така си блестеше в далечината, предизвикателно изправена, сияйна и непостижима. И тогава, една минута след полунощ, той получи прозрение: Абади беше пратеник на боговете, дошъл да го спаси от собствените му грешки.
81
Ориана изключи наврана, погледна часовника на таблото и се опита да подреди мислите си.
— Един без десет, госпожо командир — прошепна Рахел. — Кога ще дадете заповедта?
— Може би трябва да я дам на френски — каза разсеяно Ориана. — Абади иска довечера да съм при него в Париж. Трябва да упражнявам френския си.
— Аз мога да работя от къщи, докато ви няма — предложи Рахел. — Борис ще ви замества, а той е ужасен тиранин.
— Имам друга идея, Рахел. Защо не кандидатстваш за курса за офицери? Тестовете започват утре. Ще бъдеш страхотен офицер. Погледни ме и кажи: „Ще бъда страхотен офицер“.