— А телефонният ви номер?
— Същият отговор.
Балард го изгледа продължително. Знаеше, че има много начини да открие Паскал. Това не я безпокоеше. В момента от значение беше неговото съдействие и какво означава отказът му, разглеждан в светлината на нейните подозрения спрямо него. Но това беше също така и моментът, когато трябваше да вземе решение. Ако искаше да смени тона и да започне с неудобни въпроси за Дейзи Клейтън и евентуалното му участие в нейното убийство, трябваше да му прочете правата за адвокат и желанието му да спре да говори с полицията. Но като се имаше предвид вече демонстрираната неохота от негова страна, подобно уведомяване най-вероятно щеше да сложи край на разговора и щеше да накара Паскал да забележи, че все пак гледат на него като на заподозрян.
Реши, че е твърде рано за това. Надяваше се и Бош да мисли като нея.
— Окей, господин Паскал, можете да си ходите — каза тя след кратко колебание. — Ще ви открием, ако се наложи.
40.
Балард и Бош благодариха на Беатрис Бопра, качиха се във вана и едва тогава започнаха да обсъждат разпита.
— Е…? — постави началото тя.
— За мен отива назад в списъка — отговори Бош.
— Така ли? Защо?
— Мисля, че ако имаше нещо общо с Дейзи, нямаше да каже каквото каза.
— Какво значи това? Той не каза нищо…
— Позна снимката й. Не е най-умният ход, ако двамата с Гейли са я убили.
— Никой не е казал, че този тип е гений. Да не забравяме, че човекът си изкарва прехраната с члена си.
— Виж, не се възбуждай. Такава е моята реакция. Изобщо не твърдя, че го оневинявам, нито казвам да забравим за него. Опитвам се да ти обясня, че не почувствах… „вибрациите“, ако ме разбираш.
Последните му думи бяха имитация на начина на изразяване на Паскал.
— Само зарежи това „ако ме разбираш“, моля те — каза тя. — Едва го изтърпях. И не съм разстроена. Просто не съм готова да премина на следващия в списъка… засега.
И запали двигателя.
— Накъде? Обратно в Сан Фернандо?
— Би ли ме хвърлила до вкъщи? — помоли Бош.
— Безопасно ли е?
— Трябваше да оставят кола на пост пред къщата. Така че само ще си взема чисти дрехи и джипа. Омръзна ми да ме возят. Нали няма да те отклоня много?
— Никакъв проблем.
Балард излезе на заден ход от паркинга пред склада и потегли. Пое на юг по второстепенните пътища, за да избегне магистралите по това време на деня. Докато пътуваха, мислеше за мнението на Бош за Паскал и разпита. Сега беше моментът да реши дали подозренията й се основават на солидни елементи във веществените доказателства или просто на надеждите й, че противни типове като Паскал са по подразбиране виновни, защото за обществото е най-добре те да не са част от него. Малко по малко започна да признава за себе си, че може да се е оставила в плен на емоциите си спрямо Паскал и неговата „професия“. Но направи това признание пред Бош по заобиколен начин.
— Така… значи имаме още около четирийсет картона, които трябва да прегледаме повторно. Ще бъдеш ли налице тази нощ? Можем да си ги разделим.
— Виж, не ти казах да забравиш Паскал — схвана ситуацията Бош. — Нека разровим по-дълбоко за Гейли. Ще го открием и ще сравним онова, което той ни каже, с казаното от Паскал. И ако имаме късмет да чуем различни истории… тогава вече ще имаме нещо.
— Можем да го направим — съгласи се Балард.
Продължиха в мълчание. Сега Балард вече обмисляше как да се опитат да локализират Гейли. Защото досегашните й опити бяха само драскане по повърхността.
Бош й подсказа да свие по къс път при Вайнленд, водещ нагоре по склона. Това щеше да ги изведе на Мълхоланд Драйв и оттам до неговата улица.
— Е, успя ли да измислиш как са разбрали къде живееш? — попита Балард. — Говоря за нападателя в апартамента ти.
— Никой не знае със сигурност — отвърна Бош. — Но след като е получил информацията от Лусон, Кортес е могъл да ми лепне „опашка“ още в началото на тази седмица. И най-вероятно аз сам съм ги довел до дома си.
— Лусон ли е ченгето, което те е предало?
— Той е информаторът, заради когото бе убит моят свидетел. Не знам дали някога ще се разбере колко е знаел, за да може да ме натопи.
— Къде е той сега?
— В болницата. Опита да се самоубие. Още е в кома.
— Еха…
— Да.
— И сега сме изпратили СО при Кортес… но как ще измислим вероятна причина, щом Лусон е в кома, а никой друг не иска да говори?
— Не е нужна вероятна причина, за да се наблюдава някой. Но ако посмее да си покаже носа навън, те имат основания да го задържат. Детска издръжка. Има иск срещу него за три деца и невръчена призовка от съдия в детския съд.