Това развали картината за Балард. Накара я да повярва, че СО не се интересува да арестува Кортес, а само да го задържи на пътя и да види дали той няма да изпусне нервите си.
Реши да не продължава разговора на тази тема. След няколко минути отби от Мълхоланд Драйв по Удроу Уилсън Драйв. Но когато завиха на последния завой преди къщата му, Бош се наведе напрегнато, откопча колана си и прошепна:
— По дяволите…
— Какво? — не разбра Балард.
Пред къщата наистина имаше паркирана патрулна кола. Но имаше и фолксваген костенурка. Когато се приближиха, тя успя да разчете на задното стъкло „Чапман“.
— Дъщеря ти?
— Казах й да не идва! — ядосано възкликна Бош.
— И аз.
— Трябва да я отпратя, тя не може да стои тук.
Балард спря зад патрулната кола и показа значката си на полицая зад волана. Не го познаваше, но колата бе брандирана с кода на участък „Северен Холивуд“. Двамата свалиха предните си прозорци едновременно.
— Това до мене е Хари Бош — обясни Балард. — Трябва да си вземе някои лични вещи.
— Ясно — каза полицаят.
— Кога пристигна дъщеря му?
— Преди два часа. Спря до моята кола, показа ми документ за самоличност и аз я пуснах да влезе.
— Ясно.
Бош слезе от колата и погледна последователно в двете посоки на улицата, за да види дали няма някакви чужди коли. След това погледна назад към Балард, преди да затвори вратата, и попита:
— В участъка ли отиваш?
— Не веднага — отговори Балард. — Отивам към центъра, където сме се уговорили да заведа на вечеря моя приятелка насочвач в хеликоптер. Тя ми направи голяма услуга с онзи полет, за който се сещаш, предполагам.
— Тогава ме изчакай малко. Ще вляза и ще взема пари, защото искам вечерята да е от мен.
— Не се безпокой за това, Хари. Ние с нея ходим в „Дени“ край Пайпър Тек. Там не можеш да се разориш.
— Така ли? Защо този път не изберете нещо по-специално? Идете например в „Никел Дайнър“… там познавам Моника. Ще й се обадя и тя специално ще се погрижи за вас.
— „Дени“ си е добре, Хари. Удобно е. И е точно срещу Пайпър.
Бош кимна към къщата си.
— Първо трябва да се оправя с дъщеря ми, а после имам да правя още нещо — обясни той. — Но бих искал да се запозная с твоята приятелка. И да й благодаря лично.
— Не е нужно. Тя просто си вършеше работата.
Бош кимна.
— Добре… все пак предай й моята благодарност настоя той. — Не знам можеш ли да го разбереш, но звукът на онзи хеликоптер… той промени всичко.
— Ще й го кажа — обеща Балард. — Е, ще наминеш ли през участъка да ми помогнеш да открием Гейли?
— Да, по-късно ще мина. Благодаря, че ме хвърли дотук.
— Няма защо, Хари.
Задържа се и го проследи да минава пред вана и да отива при входната врата. Трябваше да почука, защото ключовете му бяха останали вътре при похищението. След малко вратата се отвори и Балард зърна за миг млада жена, която сграбчи Бош в обятията си и затвори вратата с крак.
Балард остана загледана във вратата за няколко секунди и после потегли.
Бош
41.
Бош стискаше дъщеря си със същата сила, с която го прегръщаше тя. На пукнатите му ребра това никак не им допадаше, но това бе последната му грижа.
Чу вратата да се затваря зад него и погледна покрай притиснатата й към рамото му глава към плъзгащата се врата на задната тераса. Тя все още бе леко открехната, както я бяха оставили похитителите му. По стъклото на прозореца се виждаше черен прах от снемането на отпечатъците. Това му напомни, че къщата е била обработена като местопрестъпление.
Вдигна ръце на раменете на дъщеря си и я отдръпна от себе си, за да може да я погледне в очите.
— Мади, беше ти казано да не идваш тук. Още не е безопасно.
— Трябваше да дойда — обясни тя. — Можех ли да си седя там и да си блъскам главата какво става?
— Но аз ти казах. Добре съм.
— Плачеш ли?
— Не. Виж… имам две пукнати ребра и когато ме прегръщаш, а ти ме прегръщаш здраво…
— Боже господи! Не знаех. Но лицето ти! Ще ти остане белег.
Тя посегна към лицето му, но той хвана ръката й и я задържа.
— Достатъчно съм стар, за да ме вълнуват някакви белези. Това няма никакво значение. Онова, което има значение, е, че ти не можеш да останеш тук. Дори аз не би трябвало да стъпвам тук. Но дойдох само за джипа и да си взема дрехи.
— И на мен тези, с които си сега, ми се сториха странни — каза тя; имаше предвид зле стоящия му костюм, с който бе облечен.