— Това е назаем от друг полицай — обясни Бош.
— Къде ще отидеш сега? — загрижено попита тя.
— Още не знам. Сега искам да видя дали ще приберат онзи, който е в дъното на цялата история.
— И… кога ще стане това?
— Не може да се каже. Търсят го.
— Защо се случи това, тате?
— Мади, виж… не мога да ти разказвам служебни неща. Знаеш го отдавна.
Но видя решителното й изражение. Този път нямаше да му позволи да се измъкне по стандартния начин.
— Окей… — неохотно започна той, — всичко, което мога да ти кажа, е, че работех по старо неразкрито убийство, свързано с борба между две банди, и така открих човек, свързан с планирането на убийството. Това ме изведе на заподозрян, но заподозреният някак надуши, че съм по следите му. Та той наел група, която да ме отвлече, и те малко ме… „обработиха“, но за щастие не се случи нищо по-сериозно, преди да ме открият и спасят. Това е. Край на историята. Сега трябва да се върнеш в училището.
— Не искам — упорито врътна глава тя.
— Налага се. Нямаш избор. Моля те.
— Окей, но ти трябва да ми отговаряш на повикванията. Ако не си разбрал, аз дойдох, понеже ти не ми вдигаш, а аз винаги си представям най-лошото.
— Стационарния ли имаш предвид? Та аз дори не си бях вкъщи. Освен това нали ти казах, когато говорихме вчера, че мобилният ми е счупен.
— Ами… забравила съм.
— Още утре ще си купя нов и после, обещавам, ще ти отговарям на всяко позвъняване.
— Дано.
— Обещавам. Сега… заредила ли си?
— Да. Заредих на идване.
— Добре. Искам да потеглиш, преди да се е стъмнило, което е скоро. Трябва да си напуснала града преди залез.
— Окей, окей… тръгвам си. Знаеш ли… повечето бащи биха били доволни дъщерите им да са край тях.
— Не се прави на остроумна.
Тя го сграбчи за поредната болезнена прегръдка. Чу го леко да изохква и побърза да го пусне.
— Извинявай, извинявай… Забравих!
— Няма нищо. Само малко ме понаболява. Винаги можеш да ме прегърнеш. Е, имаш ми стационарния. Когато се прибереш, звънни на него и ми остави съобщение на гласовата поща, че си у дома и в безопасност. А аз пък ще проверявам редовно.
— Първо изчисти натрупаните съобщения. От вчера съм те търсила поне десет пъти.
— Добре. Донесе ли нещо?
— Само себе си.
Бош я отведе до входната врата и я съпроводи до фолксвагена. Кимна на полицая в патрулната кола. Отново огледа улицата в двете посоки, за да провери дали няма пришълци. Този път дори погледна към небето, преди да върне поглед върху дъщеря си.
— Как се държи колата? — попита за всеки случай.
— Добре е.
— Още едно-две твои идвания и ще сменя маслото и ще проверим гумите.
— Мога да го направя и аз.
— Ти си заета.
— И ти.
Прегърнаха се пак, забравили за ребрата. Той я целуна по темето. Сърцето го болеше повече от ребрата, но наистина искаше тази нощ тя да е възможно най-далече от него.
— Не забравяй да се обадиш на стационарния — напомни й той.
— Обещавам — каза тя.
— Обичам те.
— Обичам те.
Бош я проследи да се отдалечава и да се скрива зад завоя. После пак влезе в къщата, като кимна за пореден път на полицая, на когото се бе паднала убийствено скучната задача да виси без работа пред дома му. Поне имаше кола, в която да седи, а не да стои на пост пред вратата му.
Когато влезе, Бош отиде направо при стационарния телефон в кухнята и извади от джоба си визитка. Позвъни на лейтенант Омар Сеспийдс, командира на СО, работещ по случая Кортес. Когато Сеспийдс му отговори, дори не му се представи.
— Трябваше да ме уведомиш, че си е дошла.
— Не можех да го направя. Знаеш го много добре. Освен това ти нямаш телефон. Как бих могъл да те уведомявам за каквото и да било?
— Глупости — сряза го Бош. — Използвал си я като примамка.
— Това изобщо не е вярно, Хари. Не можем да постъпваме така, най-малко с дъщерята на ченге. Но ако ти се бях обадил, ти щеше да й позвъниш, тя щеше да обърне по пътя и да се върне. Само че това щеше да издаде играта. Ние не правим така и ти отлично го знаеш — ние играем с картите, които са ни раздадени.
Бош се поуспокои, като разбра логиката на отговора. Сеспийдс имаше екип, който наблюдаваше Мади, също както имаше друг екип, който следеше Бош, и трети на мястото, където се предполагаше, че се крие Кортес. Ако в придвижването на Мади бе настъпила някаква неестествена промяна — като например обратен завой по пътя й към Ел Ей, — това можеше да подскаже какво се случва на онези, които може би я наблюдаваха или следяха.