Подробностите бяха без значение за Бош, защото той разглеждаше смъртта й като убийство. Беше убийство вече на девет години и онзи, който бе виновен за Дейзи, бе виновен и за Елизабет. Нямаше значение, че сигурно никога не бе виждал Елизабет. Той й бе отнел всичко скъпо за нея. Беше я убил също така безмилостно, както бе убил и дъщеря й. Две на цената на една.
И Бош си обеща… Елизабет вече може и да я нямаше, но той щеше да поднови усилията си да установи убиеца. Щеше да го открие и да го накара да си плати.
Върна се в къщата, затвори плъзгащата се врата и отиде в спалнята си. Преоблече се: избра тъмен панталон и тъмна риза и облече армейско маслиненозелено яке. Хвърли резервно облекло и някои тоалетни принадлежности в един сак, защото нямаше представа кога ще може да се върне.
Отиде в дрешника до входната врата, където държеше кутия за оръжие. Похитителите му бяха взели пистолета, но Бош притежаваше и резервен „Смит енд Уесън К38 Комбат Мастърпийс“, шестзаряден револвер, който бе носил като патрулен преди четирийсет години. Чистеше го редовно. Беше в кобур със защипване на колана, така че Бош го скри под якето си.
Ключовете за къщата и за черокито бяха на кухненския плот, където ги бе оставил преди две вечери.
Излезе и отиде до тротоара, за да вземе от пощенската кутия телефона, който Сеспийдс бе оставил там. За пореден път огледа внимателно улицата, но не видя нищо друго освен патрулната кола на „Северен Холивуд“. Върна се при гаражната пристройка, където го чакаше черокито.
Докато се спускаше по склона, мислеше за Елизабет и фаталната й тъга. Осъзна, че дългото чакане на правосъдие се е оказало нетърпимо дълго, за да я задържи жива. И че неговото усилие да й помогне всъщност в крайна сметка я бе наранило. Детоксикацията само бе обострила болката й и я бе направила по-трудно поносима. Дали и той не беше толкова виновен колкото убиеца?
Бош знаеше, че този въпрос ще го измъчва дълго.
42.
Сеспийдс нарочно не му бе дал точното местоположение на наблюдателния пункт, където бе разположен екипът за следене на убежището на Транкило Кортес в Панорама Сити, но Бош знаеше достатъчно от присъствията си на оперативките, за да е наясно в кои квартали на района са съсредоточени бастионите на санферите. А планът му изискваше само най-обща представа. Спусна се от хълмовете и пое на север в Долината, прекоси Ван Найс и навлезе в Панорама Сити.
Небето вече потъмняваше и уличното осветление се включваше поетапно. Той премина кварталите с палатки и изоставени промишлени постройки с изпъстрени от графити стени и когато стигна до булевард „Роско“, зави на изток. Не след дълго телефонът на СО в джоба му завибрира. Той не прие позвъняването, не прие и второто. Навлезе в голям комплекс от жилищни блокове, където явно не съществуваха правила срещу поставяне на мебели и хладилници по балконите. Мина покрай паркинга, зави обратно и пое по същия път. Видя млади латиноси да го наблюдават от няколко балкона.
На третото позвъняване прие обаждането.
— Бош, какви ги вършиш, по дяволите? — гневно попита Сеспийдс.
— Здрасти, Спийди — Бош реши да използва прякора, който бе чувал момчетата от СО да използват за командира си. — Реших да се поразходя. Какво има?
— Опитваш се да ни издъниш ли?
— Нямам представа. Това ли правя?
— Махай се оттук и се прибери у вас.
— Не, трябва да съм в колата при теб. Ако това е нощта, искам да съм част от нея.
— За какво говориш, каква нощ?
— Ти се изпусна. Нали ми каза, че ще се опитате да изкарате Кортес на светло тази нощ. Е, няма да стане без мен.
— Ти луд ли си? Казах ти, че не правим нещата така. Господи, ти дори не си вече в ЛАПУ, Бош.
— Мога да ти измисля причина да съм с вас. Сещаш ли се… аз знам как изглежда Кортес.
— Това няма да мине. Ти не си част от тази операция и на практика я компрометираш.
— В такъв случай не ми остава друго освен сам да търся Кортес. Желая ви успех.
Бош затвори и излезе обратно на „Роско“. Даде мигач, когато стигна до следващия комплекс. Телефонът му избръмча, преди да навлезе в очертанията му. Той прие повикването.
— Не влизай там! — предупреди го Сеспийдс.
— Сигурен ли си? — престори се на наивен Бош. — Изглежда ми точно като мястото, където Кортес може да се спотайва.
— Бош, продължавай, без да завиваш. Надолу вдясно има бензиностанция на „Удман“. Ще те посрещна там.