Бош нямаше друг избор освен да играе вабанк. Транкило Кортес никога не бе играл по правилата. Бе наредил на хората си да отвлекат Бош от дома му, от мястото, където дъщеря му често спеше. За един полицай не съществуваше по-голямо престъпление от това да застрашиш семейството му. Направиш ли го, старите правила се забравяха. Така че когато бе казал „Добър план“, Бош наистина го мислеше и се надяваше, че по един или друг начин тази нощ ще сложи край на заплахата от Транкило Кортес.
43.
В 20:10 радиото на мустанга се събуди за живот и едно след друго започнаха да постъпват съобщения, че мишената — Транкило Кортес — е забелязана да излиза. Интерпретирайки радиокода, използван от СО, Бош заключи, че съпровождан от неидентифициран телохранител, Кортес се е качил в бял „Крайслер 300“ с ниско окачване. Колата бе с незаконно затъмнени прозорци, правещи невъзможно да се разпознаят всички в нея.
Крайслерът потегли на изток по „Роско“ и Сеспийдс нареди на антуража от коли на СО да го последва, преди да включи и мустанга в играта. Той обаче се държеше много изтеглен назад, в случай че Кортес предприеме някакво противодействие на евентуално проследяване от рода на втора кола с голямо изоставане. Когато се увери, че опасенията му са неоснователни, се включи в трафика и настигна останалите. Като командир на групата, задачата му бе да стои в сянка и в готовност да застане в един от ъглите на движещата се „кутия“, заобиколила крайслера, например в случай, че някоя от сменящите позициите си проследяващи коли бъде засечена от заподозрения или не може да продължи по някаква друга причина.
Бош чу по радиото, че крайслерът е завил на север по „Бранфорд“, която водеше направо в парка и голф игрището край язовира „Хансен“. Слушаше колите да се идентифицират по радиото като „Водеща“, „Задна врата“, „Опорна първа“ и „Опорна втора“, докато продължаваха да подават неспирен поток информация за хода на проследяването. Гласовете бяха сдържани и спокойни, сякаш описваха развитието на голф състезание по телевизията.
— Къде отиваме в парка? — не издържа Бош.
— На паркинга на голф игрището — отговори Сеспийдс. — Той вече трябва да е празен. Голф на тъмно не става, нали така?
Бош бе задал въпроса повече като опит да подкани Сеспийдс да обясни плана. Бяха вече на километър и половина от парка, а Бош продължаваше да няма представа каква е стратегията и тактиката след като стигнат набелязаното място.
— В крайна сметка всичко ще се сведе до елементарен избор — наистина продължи Сеспийдс. — Винаги е така.
— Какво искаш да кажеш? — не го разбра Бош. — Какъв избор?
— Да живееш или да умреш. Планът по подразбиране е за задържане. Ще го поставим в ситуация, в която да разбере, че няма измъкване. И тогава той ще трябва да избере дали да напусне на два крака или по гръб. Изумително е колко много от тези хора правят грешния избор.
Бош само кимна.
— Това е човекът, който те е отвлякъл — ненужно поясни Сеспийдс. — И то от мястото, което е дом на твоята дъщеря. А после е смятал да те изтезава и да нахрани кучетата си с теб.
— Така беше — съгласи се Бош.
— Напомня ми за един филм, който гледах навремето.
— Чух някой да го споменава. Изглежда, съм го пропуснал.
— Да… ами трябва да научим тези хора, че филмите не са истинският живот. Да внесем малко реализъм в ситуацията, ако ме разбираш?
— Разбирам те напълно.
— Как се развива разследването срещу него?
— Никак. Имаме човек в кома… полицай. Ако излезе от комата и реши да говори, може да имаме достатъчно за обвинение.
— И ти не си видял Кортес, нали така? Имам предвид, докато си бил в клетката.
— Не.
— С други думи, нямате нищо. Ако го хванем за тази дивотия във връзка с детската издръжка, ще имаш възможност да говориш с него и да се надяваш, че, първо, няма да поиска веднага адвокат, и второ, че ще се изпусне за нещо и ще се самоуличи.