— Да, горе-долу е така.
— Е, да се надяваме, че тази нощ ще направи грешния избор.
Радиото пак оживя с доклади, че крайслерът с Кортес в него навлиза в развлекателния център „Хансен“. Две от проследяващите коли бяха избързали и бяха влезли там преди него, така че сега изчакваха да захлопнат капана около Кортес.
— Имаме кола за заблуда на паркинга — каза Сеспийдс. — Форд пикап като онзи, който кара мъжът, чийто телефон използвахме. Когато Кортес се приближи до него, започваме.
Бош кимна. Ако се извиеше достатъчно над централната конзола на мустанга, можеше да види под ъгъл екрана на лаптопа и изображението, подавано там от камерите на проследяващите коли. Забеляза, че две от колите още се движат с общия трафик и не са навлезли в парка, докато имаше други две вече спрели. Картината от последните две беше инфрачервена. Едната показваше алеята покрай сграда, която Бош предположи, че е клубът към голф игрището. Другата гледаше през паркинга към пикапа, изтеглен на свободно място в далечния заден край на паркинга.
— Има ли закъснение от камерите? — попита той.
— Около две и половина секунди — отговори Сеспийдс.
— Записва ли се?
— Записваме всичко.
Застъпващите се доклади от колите по радиото спряха и настъпи пълна тишина за близо трийсет секунди, преди капанът да щракне.
След малко Бош видя крайслерът да влиза в паркинга, хванат в полезрението на една от статичните коли. Но застина на място, преди да се доближи до пикапа.
— Какво прави? — разтревожено попита Бош.
— Очевидно проявява предпазливост — отвърна Сеспийдс.
След което се обади по радиото:
— Примигни му, Джими.
— Разбрано.
На камерата на една от следващите коли се видя как фаровете на пикапа примигват двукратно. Бош забеляза, че вече всички коли са спрели и подават инфрачервена картина.
— Имаш човек в пикапа? — констатира очевидното Бош.
Сеспийдс вдигна ръка: искаше тишина. Не беше сега времето да обяснява на Бош стъпка по стъпка. Отново се включи в радиообмена.
— Изчезвай, Джими. Махай се оттам.
Крайслерът започна да се приближава бавно към пикапа. Бош не забеляза някой да слиза от него. Сеспийдс изчисли скоростта на крайслера, отчете забавянето от камерите и натисна бутона за предаване на пода на колата.
— Сега! Всички… почвайте!
Изображенията от четирите камери се раздвижиха и започнаха да се приближават към мишената. Далече зад тях Сеспийдс натисна педала на газта и мустангът влезе в парка. Колата се разтресе по неравния път, докато се носеше на скорост към голф игрището, но Бош не можеше да откъсне поглед от екрана на лаптопа. Хвана се за една от дръжките с едната си ръка и за стойката на лаптопа с другата в усилие да запази равновесие и да наблюдава развитието.
Четирите проследяващи коли обкръжиха крайслера в момента, в който той спря на разчертано място успоредно на пикапа. Когато изображенията от камерите се увеличиха достатъчно, Бош забеляза, че пикапът е опрял със задница в покрита с бръшлян стена, така че да не може да се избяга покрай него.
Четирите коли спряха и крайслерът се оказа затворен с опрян в стената нос, а колите зад него се подредиха в дъга от 120 градуса.
Изображенията от колите вече се припокриваха и Бош видя полицаите от СО да отварят вратите им като щитове и да насочват оръжията си срещу крайслера. Нямаше звук, но Бош знаеше, че в момента те крещят и заповядват на хората вътре в крайслера да се предадат.
Бош забеляза двама полицаи в стойки за стрелба да се изнасят отляво и отдясно на крайслера за по-добро покритие на мишената, като внимават да не се озоват един срещу друг и да станат неволна жертва на кръстосан огън.
Десетина секунди не се случи нищо. Никакво движение в крайслера. Затъмнените му прозорци оставаха вдигнати, но мощните фарове на колите на отряда проникваха през тях и Бош забеляза вътре два силуета.
Мустангът най-сетне влезе в паркинга и на скорост се насочи към мястото на сблъсъка. Бош вдигна поглед от екрана, за да се ориентира, но побърза да погледне пак към прозорците на камерите и видя, че предните врати на крайслера се отвориха едновременно.
Видя ръцете на пасажера вдигнати високо — Транкило Кортес слизаше, за да се предаде. Носеше все същата бейзболна шапка на „Доджърс“, с която бе дошъл в деня, когато се бяха срещнали.
Последва го шофьорът, но той бе вдигнал само лявата си ръка.