Знаеше, че може да се обади на съдия Уикуайър, нейния помощник в подобни ситуации, и да сподели с нея за находките си в усилие да докаже „вероятна причина“. Но просто чуваше в главата си как тя казва със съжаление: „Рене, не мисля, че имаш достатъчно“.
Само че този път Балард бе убедена, че има. Реши, че след като е стигнала толкова далече, няма място за отстъпление. Бръкна в джоба си и извади латексови ръкавици. След това насочи вниманието си към капандурите.
Всичките бяха заключени, но една се беше откачила малко от рамката. Тя я обиколи и стъпи във водата, насъбрала се в задния й край. Влагата бе разяла пантите.
Балард захапа пак фенерчето и посегна с две ръце към капака. Дръпна го и той без протест се отдели от гуменото уплътнение под рамката. Вдигна го с усилие и той се обърна обратно на изпъкналата си горна повърхност и легна в локвата.
Тя насочи лъча на фенерчето надолу и видя точно под отвора на капандурата плоския бял покрив на паркирания под нея пикап.
По нейна преценка трябваше да скочи от около два и половина метра височина.
46.
Провря се през отвора на капандурата, увисна за момент на ръце и се пусна върху покрива на вана. Полетя надолу, падна по гръб, остана за миг леко замаяна, огледа се и видя, че направила вдлъбнатина.
Остана да лежи така няколко секунди, след това изпълзя към предницата на вана, плъзна се върху капака на мотора и слезе на циментовия под.
Погледна към вратата на склада, за да се увери, че има начин да напусне бързо, в случай че се наложи. Но и двете врати бяха заключени.
Отиде до таблото до предната врата, където очакваше да открие бутона за отваряне, но и тук се изискваше ключ. Разбра, че трябва да намери начин или да се качи обратно през капандурата, или някак да разбие една от вратите. Нито едно от двете не изглеждаше успокоително.
Под таблото имаше редица от три превключвателя за осветлението, за които не се изискваше ключ за задействане. Тя ги щракна и светнаха две редици флуоресцентни лампи. Балард огледа помещението. Двете разположени едно до друго места за паркиране заемаха предната част на склада, а задната половина беше за складиране на стока и имаше малък офис с диван. В ъгъла срещу офиса имаше пещ, очевидно предназначена за опасните биологични отпадъци, събирани при почистването на местопрестъпления.
Едно от паркоместата беше празно, но на пода, където се очакваше да е вкарана кола, се виждаха пресни капки машинно масло. Балард осъзна, че ванът на другото място не е същият, който бе видяла, когато се бе запознала с Дилон. Беше с друг цвят и бе брандиран с пълното име на фирмата, а не със съкратеното ККС с големи букви на страничната стена. Беше по-стар, гумите му изглеждаха меки и някак си оставяше впечатлението, че не е използван от много време. Което поставяше под съмнение думите на Дилон, че има на денонощно разположение два пикапа и два екипа.
Всичко сочеше към това, че Дилон в момента е някъде с вана си, а тя нямаше представа дали е повикан да свърши някаква работа и може всеки момент да се върне, или просто се е прибрал в дома си с работния пикап. Някак си обаче не й се струваше редно да се прибереш вкъщи и да паркираш в квартала ван с надпис, че се използва за обработване на биологично опасни отпадъци. От друга страна, не бе видяла паркиран до склада автомобил.
Реши да побърза с претърсването и започна с оглед на бюрото до стената до задната врата на склада. Прегледа го за някаква информация, която би могла да й подскаже къде се намира в момента Дилон. Не намери нищо и премина нататък, като се опита да отвори чекмеджетата за папки, за да види има ли някаква документация отпреди години, например такава, свързана със закупуването на консумативи от „Америкън Сторидж Продъктс“.
Чекмеджетата бяха заключени и това сложи край на огледа още преди да е започнал.
Складът беше чист и подреден. До стената срещу пещта имаше големи пластмасови бидони, съдържащи течни препарати за почистване и дезинфекция с ръчни помпи за преливане в по-малки контейнери за използване при поръчки. Имаше и рафтове, отрупани с празни пластмасови контейнери. Балард ги прегледа, за да се ориентира за размерите им и наличието на логото на АСП, оставило следа върху трупа на Дейзи Клейтън, но не намери достатъчно големи, за да поберат тялото й, и нито един нямаше лого. Сега разбра, че е пропуснала да попита Митълбърг по кое време са били поръчките от ККС, които той бе открил в компютъра си.