Имаше баня с душ, която изглеждаше като наскоро почистена. Тя отвори аптечката над умивалника и видя на полиците обичайните материали за бърза медицинска помощ.
До банята имаше дрешник, в който намери няколко работни бели комбинезона на закачалки с извезано ККС на левия нагръден джоб и Роджър на десния — поредното доказателство за преувеличението на Дилон, че е имал на разположение два екипа.
Затвори дрешника и отиде до пещта. Тя беше онова, което се наричаше инсинератор — автономен агрегат със стени от неръждаема стомана и кюнец, отиващ право нагоре към покрива. Вратичката беше двукрила, а пред пещта имаше маса за подготовка с конструкция в същия стил.
Балард отвори едното крило на инсинератора и другото се отвори автоматично. Тя насочи лъча на фенерчето към вътрешността и беше заслепена от отражението му. Вътрешните стени бяха чисти и блестящи. Единственото обяснение бе, че скарата за пепел е била изсмукана с прахосмукачка след последното използване. Инсинераторът изглеждаше чисто нов. В дъното му се виждаше синият пламък на пилотното запалване.
Тя затвори вратичките и се обърна. Не видя прахосмукачката, която би трябвало да е използвана за почистване. Спомни си оборудването във вана, с който бе дошъл Дилон, и предположи, че всички нужни прахосмукачки — сухи и с течност — са в него.
Тази мисъл я накара да насочи вниманието си към вана, върху който бе скочила от капандурата. Той бе вкаран на заден ход в склада и сега тя гледаше двойната врата на багажното му отделение.
Погледна регистрационната му табела. Датата на стикера показваше изтичане на срока на валидност преди цели две години. Беше повече от ясно, че ванът вече не е част от автопарка на ККС.
Отвори вратите и веднага разбра, че ванът може и да е спрян от движение, но продължава да се използва като склад — беше пълен е почистващи консумативи в количества на едро: купчина пакетирани по 24 ролки хартия, двайсетлитрови контейнери течен сапун, кошче за боклук, пълно с чисто нови накрайници за мопове, опаковани в пластмасово фолио кашони е аерозолни очистители и ароматизатори на въздуха. На една от вътрешните стени беше подпрян пакет разгънати кашони, които трябваше само да се сгънат за използване.
На практика пред нея имаше стена от консумативи, в която погледът й се спираше, неспособен да проникне навътре. От вътрешната страна веднага зад вратата имаше дръжка. Балард я хвана, за да си помогне да се качи, използвайки задната броня на пикапа за стъпало. Светлината на флуоресцентните лампи не проникваше вътре. Балард използва фенерчето си, за да види какво има по-нататък. Бързо разбра, че консумативите са подредени само в задната част на отделението като преграда и зад тях има открито пространство. Изблъска кошчето с моповете встрани и влезе зад преградата, за да разгледа.
На пода имаше стари опаковки от храна, салфетки и торбички от закусвалня, нахвърляни върху тънък матрак, който изглеждаше като свален от сгъваема кушетка. Мръсно одеяло и възглавница бяха хвърлени върху него, а на пода имаше фенер. Балард избута с крак одеялото и видя метална халка, заварена за пода. Клекна, разгледа я отблизо и видя одраскванията от вътрешната страна, които означаваха, че е използвана, за да се задържи на матрака човек, окован в белезници и хванат на верига. Усети и леко кисела миризма. Това й подсказа, че някой доскоро е бил в пикапа.
И изведнъж осъзна, че това е миризмата на страха. Знаеше я по себе си. Беше чувала, че следовите кучета се тренират да я проследяват. Беше сигурна, че се намира на място, където до неотдавна някакво човешко същество е треперило от ужас за живота си.
Нещо на пода до матрака привлече погледа й и тя се наведе, за да го види по-добре. Беше човешки нокът, който изглеждаше лакиран в розово.
Пикапът изведнъж се разлюля и остър метален звук нахлу в склада. Балард си помисли, че е земетресение, но се сети, че е една от алуминиевите гаражни ролетни врати, която се вдигаше. Някой влизаше.
Изгаси фенерчето, извади пистолета си и помисли дали не опита бързо да излезе през задната врата. Но реши да остане и се вслуша. Чуваше боботенето на автомобилен двигател, но нищо повече. После двигателят форсира и колата влезе в гаража. Когато се изравни с пикапа, в който бе тя, двигателят изгасна.
И отново няколко мъчителни секунди не се чуваше нищо. След това отново се разнесе стърженето на гаражната врата, която този път се спускаше.
Тя продължи напрегнато да се вслушва.
Шофьорът на пристигналия пикап най-вероятно беше Дилон. Мозъкът й изброи три неща, които щяха да го известят, че не е сам: осветлението в гаража бе включено, една от вратите на извадения от обръщение пикап беше отворена и капакът на капандурата беше отметнат. Дилон вероятно щеше да забележи и трите и щеше да предположи, че е жертва на взлом. Оставаше да се види дали щеше да приеме, че натрапникът е влязъл и излязъл или все още е в склада. Ако позвънеше на 911, Балард вероятно щеше да бъде арестувана и това щеше да е краят на кариерата й. Ако обаче решеше да не се обажда, това щеше да означава, че не иска полицията да стъпва в склада му заради нещата, които бе вършил тук. Сети се за инсинератора, чийто комин бе почернял от сажди, но чиято камера бе чиста като неупотребявана.