— Говорих със старата ти партньорка Луси — обясни Балард. — И получих благословията й. Защото да не се заблуждаваме — в крайна сметка случаят си е на „Холивуд“.
— Беше… преди да го поеме ОиУ — поправи я Бош. — Така че сега е тяхна грижа, а не на „Холивуд“.
— А теб защо те вълнува? Вече не си в ЛАПУ. И не виждам никаква връзка между този случай и Сан Фернандо.
В качеството си на полицай от запаса към СФПУ през последните три години Бош бе работил основно по неразкрити случаи от всякакъв вид — убийства, изнасилвания, нападения. Но цялата тази работа бе на непълен работен ден.
— Тук се ползвам от значителна свобода — обясни Бош. — Работя по тези случаи, но работя и по мои. Дейзи Клейтън е от моите. Може да се каже, че имам личен интерес. Затова ме вълнува.
— Аз пък разполагам с дванайсет кашона с КРТ-та на „Холивуд“ — каза Балард.
Бош кимна. Това го впечатли дори още повече — тя някак бе разбрала какво точно го бе завело в „Холивуд“. Докато я беше разглеждал преценяващо, бе заключил, че не става дума само за слънчев загар. Тенът й издаваше, че е от смесен произход. Предположи, че е наполовина бяла, наполовина полинезийка.
— В такъв случай двамата с теб бихме могли да ги прегледаме за две нощи — каза накрая той.
Това беше офертата му: тя искаше да участва и щеше в замяна да даде на Бош онова, което той търсеше.
— Картоните са изстрел на сляпо — продължи той. — Истината е, че съм в задънена улица. Надявах се да се закача за нещо в картоните.
— Изненадана съм — каза Балард. — Чух, че си от онези, които не попадат в задънена улица.
Бош нямаше отговор на това и само сви рамене.
Балард стана и тръгна към него по пътеката покрай стелажите.
— Понякога става бавно, понякога не — отбеляза тя. — Ще започна да преглеждам картоните довечера. Между повикванията. Нещо конкретно, което да търся?
Бош се замисли, понеже знаеше, че се налага да вземе решение: да й се довери ли, или да я остави на тъмно.
— Ванове — каза той. — Търси служебни ванове… на хора, които може би превозват химикали.
— За да я пренесат — досети се тя.
— За всичко.
— В дневника се казва, че човекът я е закарал в дома си или може би в мотел. На място с вана. Заради белината.
Бош поклати глава и каза:
— Не, не е използвал вана.
Тя го изгледа в очакване, без да задава очевидния въпрос откъде знае това.
— Добре, ела с мен — каза накрая той.
Стана и я поведе навън от килията и през вратата към двора на Комуналните услуги.
— Прочела си хронологията и си разгледала снимките, нали?
— Да — отговори тя. — Всичко, което беше въведено в системата.
Излязоха в оградения двор. По дължината на задната стена имаше четири парцела, оформени от стелажи за инструменти и работни тезгяхи, където се съхраняваше, поддържаше и ремонтираше оборудването, машинният и транспортен парк на комуналните служби към градската управа. Бош въведе Балард в едно от загражденията.
— Забеляза ли маркировката върху трупа?
— Онова A-S-P ли?
— Да. Само че нашите са се объркали в смисъла му. Говоря за първите детективи по случая. После заради тази грешка тръгнали надолу по спиралата, но всичко било сбъркано.
Той отиде при един тезгях, пресегна се и свали от рафта над него голям полупрозрачен пластмасов бидон със син капак. Подаде й го и каза:
— Столитров е. Дейзи е била метър и петдесет и осем и четирийсет и седем килограма. Дребничка. Сложил я е в такъв бидон и я е залял с белина. Не е използвал вана.
Балард огледа бидона. Обяснението на Бош бе правдоподобно, но не и неопровержимо.
— Това е само теория.
— Не е теория — поправи я той.
Остави бидона на пода и свали капака му. След това го вдигна и го наклони, за да може тя да вижда в него. Бръкна вътре и посочи печата на производителя, положен върху пластмасата на дъното. Беше петсантиметров кръг с буквите A-S-P, изписани в центъра вертикално и хоризонтално.
— A-S-P — натърти той. — Америкън Сторидж Продъктс или Америкън Софт Пластикс. Една и съща компания, две имена. Убиецът я е напъхал в такъв бидон. Не му е трябвала вана или мотел. Само един такъв бидон и ван.
Балард бръкна в бидона и прокара пръст по печата. Бош знаеше, че в момента тя стига до неговото заключение. Логото беше щамповано в пластмасата по вътрешната страна на бидона, релефно. Ако кожата на Дейзи беше била притисната върху него, неизбежно щеше да остави белег.