Балард извади ръката си от бидона и погледна Бош.
— Как, по дяволите, се сети за това?
— Поставих се на негово място — простичко обясни Бош.
— Нека се досетя — тези сигурно се непроследими.
— Произвеждат се в Гардена, а после се транспортират по магазините навсякъде. Извършват и директни доставки на фирми, но що се отнася до продажбите на физически лица, забрави. Можеш да ги намериш във всеки магазин на „Таргет“ или „Уолмарт“ в цялата страна.
— Мамка му!
— Взе ми думите от устата.
Бош сложи капака на бидона и понечи да го върне на мястото му на полицата.
— Може ли да го взема? — попита Балард.
Той я погледна. Знаеше, че може лесно да го смени с друг, и че тя може лесно да се снабди по много начини с такъв. Досети се, че това по-скоро е ход, целящ да го въвлече по-дълбоко в бъдещо партньорство. Ако й дадеше нещо, това щеше да означава, че вече работят заедно.
Подаде й бидона.
— Твой е.
— Благодаря — каза тя, погледна към отворения портал на склада и добави:
— Довечера се захващам с картоните.
Бош кимна и попита:
— Къде бяха?
— На съхранение. Никой не си е направил труда да ги изхвърли.
— Всъщност да де. Добре си се сетила.
— Какво щеше да правиш, ако ги беше открил в кантонерките?
— Не знам… Сигурно щях да помоля Мъни да ги преровя.
— Онези от деня или от седмицата на убийството? Или може би от месеца?
— Не, всичките. Каквото и да има в тях. Кой може да ни гарантира, че извършителят не е извършил подобно престъпление две години по-рано или година по-късно?
Балард кимна.
— Ясно… максимално подробно.
— Няма ли да размислиш? Чака те огромна работа.
— Знам.
— Добре.
— Е, аз ще тръгвам. Може дори довечера да отида на работа по-рано, за да започна.
— Успешен лов. Ако мога да намина, ще го направя. Само че в момента имам за изпълнение заповед за обиск.
— Да, вярно.
— Но ти ми се обади, ако се натъкнеш на нещо.
Той бръкна в джоба си и извади визитка с номера на мобилния си телефон.
— Разбрахме се — каза тя.
Балард тръгна с бидона, но изведнъж се обърна.
— Луси Сото ми каза, че познаваш майката на Дейзи. Това ли е личният момент, за който спомена?
— Може да се каже и така — отвърна Бош. — Кога си разговаряла със Сото?
— Тази сутрин. За да получа разрешение да изтегля файловете по случая. Къде живее майката… в случай че реша да говоря с нея?
— В дома ми. Можеш да говориш с нея, когато пожелаеш.
— Живееш с нея?
— Отседнала е при мен. Временно. „Удроу Уилсън 86“.
— Окей, разбрах.
Балард се извърна и се отдалечи. Бош я проследи с поглед.
6.
Бош се върна в затвора, за да вземе заповедта за обиск и да затвори и заключи килията на неразрешените случаи. След това пресече Първа улица и влезе в детективското бюро през страничната врата откъм служебния паркинг. Вида двама от детективите от редовната смяна пред работните им станции. Бела Лурдес беше старшият детектив, която най-често вземаше за партньор Бош, когато неговата следователска работа го извеждаше на улицата. Имаше меко, почти майчинско излъчване, което напълно маскираше професионалните й умения и твърдостта й. Оскар Лусон бе по-възрастен от Лурдес, макар да бе най-новото попълнение на отряда детективи. Беше започнал да наедрява и носеше значката си на верижка около врата си като наркоман. Причината най-вероятно бе, че никой нямаше да я забележи, ако висеше на колана му. Дани Систо, третия член на екипа, в момента го нямаше.
Бош мина покрай офиса на капитан Тревино и намери командира на детективите зад бюрото му. Той вдигна поглед от документацията пред себе си и попита:
— Как мина?
— Подписана, подпечатана, доставена — отговори Бош и показа заповедта като доказателство. — Искаш ли да извикаш всички в заседателната стая, за да обсъдим как да го направим?
— Да, доведи Бела и Оскар. Систо е на местопрестъпление и няма да може да присъства. Ще ти дам някой от патрулите.
— А ЛАПУ?
— Нека ние първо вземем решение, а после аз ще поговоря с „Футхил“, за да се разберем на моето ниво.
Докато говореше, Тревино вече беше вдигнал слушалката, за да позвъни в диспечерската. Без да го чака, Бош излезе и размаха заповедта пред очите на Лурдес и Лусон в посока на залата. Влезе в нея, взе си жълт бележник от масичката за консумативи и седна в единия край на овалната заседателна маса. Така нареченият „оперативен център“ всъщност представляваше многофункционална стая. Използваше се за лекции, трапезария, кризисен команден център и по-рядко като място за общи обсъждания на стратегията и тактиката в присъствието целия детективски отряд, т.е. всичките му петима членове.